Моята 2024-а дойде като бял лист и си тръгва в мъгла
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:
Затвърдих няколко урока от по-рано
Пътят до любими хора не се измерва в километри, а в желание да ги прегърнеш.
Можеш да разпознаеш приятелството не по честотата на срещите, а по смисъла на един жест.
Когато можеш да се смееш с някого с глас и до сълзи, си струва да приемаш неразбирателствата като камъче, което можеш да зaобиколиш.
Дишането дълбоко, докато броиш до три, може да успокои и този, който те е предизвикал.
Научих и няколко нови урока
Когато не получиш отговор, не трябва да се съмняваш във въпроса си.
Истинските стопани на градските улици или селските дворове не са хората, а стихиите.
Вятърът може да изкорени бетонни стълбове, за които си повикал майстори да ги вкопаят в земята, но не и цветя, които сам си посадил.
А ето и какво поникна от творческите ми занимания тази година
Романът ми “Време. Кръв. Пясък.” се роди в края на май, тъкмо след като Дружеството на пловдивските писатели награди “Кръстопът на тишината” в годишното си отличие за поетична книга. Нося до сърцето си вече освен Пловдивския университет, и титлата му “Доктор Хонорис кауза” на вестника с неговото име. Имах премиери в Пловдив и София, срещи в Читалище “Тракия – Пловдив – 2008” и в Гимназията за чужди езици “Симеон Радев” в Перник. Суетата не ме подмина и участвах в два панаира на книгата в столицата – пролетния и коледния, и в Пловдив чете. Дадох тв, радио и прес интервюта, публикуваха информация, откъси и отзиви за последните ми книги в различни медии. За пръв път, преведни на английски от вликолепната поетеса Холи Карапеткова, мои стихове излязоха в американско списание.
3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май
Може и да пропускам нещо. Но най-важното, което не пропуснах – да отдам почит към проф. Светлозар Игов, да продължа да пиша и да продължа да чета. Ето защо дадoх начало и на бутиковото издателство Keep reading – K PR 1. Под знака му излезе и първата прозаична книга на поета Стоян Терзиев. „Рицарят на Жълтата принцеса“ имаше само една среща с публика, но от Пловдив приказката за юноши и родителите им вече отиде в Пазарджик, София и Шумен, а догодина с автора ѝ ще предизвикаме читателите сами да я продължат.
Стоян Терзиев за „Рицарят на Жълтата принцеса“: Героят ми отстоява рицарска любов
На работата си
Подредих няколко десетки ефира в тв Евронюз България, в които с водещите Ани Балджиян, Николай Лефеджиев, Диана Радева (по-рядко) и Анастасия Димитрова (по заместване 🙂 ) посрещнах медици, психолози, социолози, политолози, журналисти, международни наблюдатели, военни експерти, икономисти, земеделски стопани, предприемачи, работодатели, синдикати, историци, учени, етнолози, актьори и режисьори, писатели и поети, музиканти… Включвахме на живо гости от Япония, Тайланд, Китай, Турция, Франция, Гърция, Канада и САЩ, та чак и от Мавритания. Прекъсвах ефир заради протести, набирах по вайбър експерти заради горещи вътрешни и международни новини. Планирах, планирах, планирах…
Будният ноември: Ани Балджиян с награда за журналистика
Но това, с което ще запомня 2024-а, е новото предаване за култура, изкуство, мода и дизайн, което започнах благодарение на програмния директор Ваня Захариева. АРТ И ФАКТИ вече има своите 7 издания, с които набра популярност и хиляди зрители. Страхотните колеги, с които го правим, са Алекс Тасева, без която монтажът не би бил така артистичен – тя е и автор на някои от видеата – и Йорданка Костадинова – човекът зад и пред обектива на своите интересни истории за места и хора от сърцето на френската столица в нейната рубрика Париж Арт.
Извън всичко това
В годината, когато прохождам като баба на две внучета едновременно, редактирах една книга за родителството.
Ани и Георги Малчеви с книга за успешното родителство
Продължих да пиша блог статии, защото сменят фокуса ми и ме учат да виждам света от други ъгли. А и защото ако можеш да разкажеш на повече и различни хора за постиженията на някого друг, и един човек да вдъхновиш, е имало смисъл…
Plovdiv Jazz Summer започна с първото премигване на звезди над Марково
Благодаря
Прегръщам всички, които бяха с мен и до мен – не ги изричам, защото не ги отделям от себе си! Какво ще роди 2025-а – засега е небе. Леко мъгливо тези дни, но и това е урок – да се напрягаме в търсене на светлината и дори да сме на кръстопът, да изберем посока и да тръгнем…
А урокът, който искам да затвърдя:
Щедрост е да не се отказваш да разказваш за другиго.
И да благодаря на всички с мен и до мен!
Не пропускайте още:
Шапките от КанАДА на Мария Узунова – с шарки от тишина
Гроздан Илков-Графа отбелязва 55 в обща изложба с приятели
Стилиана Георгиева: Това, което пишем и рисуваме, се отразявя на нашия Аз
„1+1“ на двама пловдивски творци в Бургас е безкрайност
Колегата Николай Лефеджиев с грамота за принос към демокрацията
Росица и Роса ни разкриват от Варна „Тайните на безкрайното небе“
Създателят на „La Tortuga Búlgara“ Марко Видал се среща на живо с български костенурки
„Орфеев венец“ – заслужено за Йордан Велчев
In The Mood – най-новият клуб в София отваря врати за изкушаващи арт срещи
“Писателите и Пловдив“ в изложба на Главната под открито небе
Мирела Иванова с Голямата награда на Международния поетичен фестивал “Орфей”
“Юлиански календар“ в галерия „Възраждане“ показва картина на Юли Шумарев по неизлезлия ми още роман
29-ти февруари: екстра ден за 29 км групово бягане преди изгрев в София
