Срещата в Пазарджик: раздадох много енергия, получих още повече
Снимка: Юлиан Георгиев
– Всички тези книги ти ли си ги написала? – попита ме 12 годишният Йоан по време на литературното матине в пазарджишката библиотека „Никола Фурнаджиев“. Залата за срещи в нея е с огромна дървена маса с резба, обхождаща страните ѝ, и с шкаф за книги почти до тавана, в който томчетата надзъртаха към вътрешността на стаята иззад стъклени витрини. Срещу тях Йоан стоеше на един от високите дървени столове, облечени в червен плюш, слушайки разказа ми за историите, които бях затворила между корици, и изглеждаше наистина удивен.
– Тези трите на масата са мои, иначе имам още само две – усмихнах се. – Няма да ми стигнат няколко живота, за да напиша всичко, което виждаш зад мен.
За книгите, историите и хората: елате в Пазарджик да поговорим и почетем
Нямаше да ми стигнат няколко живота и ако тръгнех да пиша книги за всяка история, която през годините ме водеше до Пазарджик. Със сигурност поне един човек в залата, извън мен и Юли, знаеше, че сериозна част от тези книги щяха да бъдат сред най-зловещите криминалета – Мирослав Стоянов, железният PR на пазарджишката полиция с най-отзивчиво сърце от всички „говорители“, както често се наричат пиарите.
– Един ден Катя ми каза: „От утре няма да ти се обаждам за новини, за БТВ ще те търсят други кореспонденти. Ние ще направим платформа, в която ще акцентираме на полжителните истории“. Искрено се зарадвах – призна сега хладното оръжие на полицията в този град срещу разрушаването на имиджа ѝ. Звучеше топло. Часове по-късно щях да прочета от него за поредния юнак с 2.39 промила алкохол, тествал издръжливостта на ламарините и добротата на Бог да го остави сред живите. Преди изобщо да се бе случило и да трябваше да го напише, за да го получат всички журналисти, той разлисти „Свети Никола от залива на подковата“, а аз му обещах и да се смее, и да потъгува с героите ми.
Търси се: до кого акостира „Платното на Пенелопа“ от влак КПВ 10230
Ще върна като с машина на времето прекрасната му съпруга Атина във времето на Пенелопа. Така, както ще пътува от Итака до света на една съвременна жена и Дани Коцева от Младежкия дом в Пазарджик.
Запознахме се на едно обучение по журналистика на децата от ученическата им телевизия, от което ще помня как и въздухът на село Паталеница трептеше на вълните на Шекспировия театър, а младите журналисти прихващаха магически бързо и тях, и уменията едновременно да питат, но и да чуват.
– Колегите те поздравявват, не могат да дойдат – след половин час е панихидата на Любо Илков – прегърна ме още в началото на срещата Мария Ловчинова, друг от блестящите PR-и на Пазарджик. Тръгна бързо, както всички в нашия занаят знаем как се бърза за събитие, което не можеш да изпуснеш. Любо, приятелю вече от отвъдното, помня болезнената ти вярност в полза на фактите – неведнъж си ме спасявал с детайл, който ми е убягнал! – щеше да харесаш моите истории – къде измислени изцяло, къде не съвсем…
Снимка: Юлиан Георгиев
Мисля си, че пишещите художествена литература журналисти, съзнателно бягат в нея от това, с което ги среща професията. Животът е брутален разказвач понякога.
– Може ли у нас днес писател да се издържа с писането на книги? – попита за мнението ми учителят по история и цивилизация и събрат по перо Илия Михайлов. Този предиобед бе в ролята си на медиатор, превеждаше старателно и с възторг през света на моите книги дошлите на срещата. Беше сред читателите на всичките ми книги – ще мога ли да му се отблагодаря за съпреживяването им?
Учителят Илия Михайлов: Аз се уча всеки ден от децата
– Малък пазар сме. А и като се замисля за литературата от времето след Освобождението, вероятно можем да преброим тези, които са се издържали с писателски труд – отговорих. Срещу нас бе съпругата му Валентина, без която двуметровата му лирична душа със сигурност щеше да е поне наполовина потънала в прозата. Така си представям музите на всеки писател, който си вади хляба с друго.
– Елин Пелин се е издържал с писане – посочи Георги Връбчев. Нотариус. И писател. Бе дошъл за матинето след свое представяне в Русе на „Жените на другите“. Романът му със сигурност ще е в списъка ми за четене това лято. Дали е летен, както подказва корицата – не знам, свикнала съм да търся подтекст. По-рано си приказвахме с него за подтекста на литературните срещи. Случваше се за първи път да говорим с Жоро очи в очи, макар да съм го интервюирала за Радио Пловдив по повод една от предходните му книги „Акорди“.
Мисля, че все пак ковид ни научи да ценим повече личното си време, затова и е толкова хубаво да се срещнеш на живо с хора, отделили от него. Заради теб. Заради книгите. Или и заради двете. Каквато и да е причината – сте обменили енергия. И винаги – за добро. Докато споделях нещо такова в отговор на пореден въпрос, като в забравен шлагер от детството на нашето поколение, в тотален контрапункт на масовата теза, че децата ни въобще не четат, прозвуча репликата на един от непознатите ми гости:
– Синът ми е толкова обсебен от книгите, че се налага да ограничаваме четенето му! – Готов герой на репортаж – помислих си наум.
Зарадвах се, че накрая Йоан си избра стихосбирката ми „ОБРАТ-но в себе си“, за изненада на родителите си. Аз пък вярвам, че тази среща ще остави поне малка следа в съзнанието му, и един ден ще разбере смисъла на посланието, което написах специално за него.
2021: За „ОБРАТ-но в себе си“ или пост стихотворение на благодарността
Защото автографите са нежните бумеранги, които изпращаме във времето. Те ще настигнат този, за когото са написани, точно тогава, когато Вселената пресметне, че той има нужда.
В библиотеката, строена като пионерски дом през миналия век, оставих такъв бумеранг върху три от книгите си. За читатели от бъдещето. Пожелах си енергията от тях някой ден да се върне към мен. Така, както усетих тази от съботната ми среща в Пазарджик. Раздадох много, получих още повече – благодаря на всички!
Не пропускайте още:
F2F Поезия: Кръстове – Екатерина Костова
2022: „ОБРАТ-но в себе си“ в София: Как книгите срещат хората
Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот
2020: Първите 8 от 20-те години на bTV и моите уроци, разказани в романа „Писма под възглавницата“
“Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора
2018: Ще срещна „Свети Никола от залива на подковата“ с четящите хора в Димитровград
Премиера на поетичните книги на победителките в конкурса „По стъпките на лятото“
2016: „Свети Никола от Залива на подковата“ в Арт Галерия Филипополис
Ще имам премиера на третия си роман и в Асеновград
2015: Романът ми „Писма под възглавницата“ – с премиера във Варна
Имало едно време… „Писма под възглавницата”
Журналистът Соня Момчилова представя пред столичната публика романа „Писма под възглавницата“
Всички статии от категория КНИГИ
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
