Търси се: до кого акостира „Платното на Пенелопа“ от влак КПВ 10230

„Платното на Пенелопа“, миниатюрният ми първи роман, преиздаден през 2019 година, остана в пътническия влак от Пловдив за Пазарджик, вместо да слезе с притежателя на томчето на гара Пазарджик. Това стана сутринта на 3 май, след като книгата пропътува пътя до София и обратно с учителя по история и цивилизация Илия Михайлов. Поканен за гост в Шоуто на сценаристите, той я взел със себе си.

„В шок съм, книгата е останала във влака. Четох я в София, по пътя. Ужас“ – написа ми Илия в месинджър – бързият влак на комуникацията между мен и много от приятелите ми. Бях му я пратила със спедиторска фирма два дни по-рано заедно със свитък, в който – подобно на късметите, които често получаваме с кафето си, бях написала изречение от своя книга. Не знам кое беше то и от коя книга му се бе паднало – завързани с конопена панделка, мислите ми се бяха смесили в плетен панер, сами пропътували разстоянието от Пловдив до Аликанте, после обратно до града на тепетата и накрая до София.

“Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора

Когато Илия поръча „Платното на Пенелопа“, избрах един от свитъците и му го изпратих с книгата. Случвало ми се е, а и вярвам, че този тип „късмети“ стигат до нас точно в момента, в който имаме нужда да получим някакъв знак. Какъв знак беше забравената книга?

„В кой влак пътуваше?“ – попитах го, получавайки вестта, че „Платното…“ се е загубило някъде по пътя.

„КПВ 10230“ – отговори ми светкавично Илия. „Тъкмо се наслаждавах. Андрей срещу Симо”.

Творческата ми 2019-та – от моята до чуждата Пенелопа и нататък

“Стигна ли до края на историята?” – попитах, облегната на перилата в метро влакчето, което ме носеше към спирката на Сердика. Бях се запътила към центъра за изложба с името „Ефирно“. Само половин час по-късно в творбите на Даниела Тодорова щях да видя десетки миниатюрни свитъци – отново като тези от “късметите” с кафето или като изработенте от мен, със скритите в сърцевината им изречения от моите книги. “Сякаш всеки ще намери точно това, което сам е предизвикал с мислите си. Защото ефирът ни чува, макар да говорим и пишем на различни езици”, разчетох кода на изложбата в статия за нея.

“Ефирно“ на Даниела Тодорова – непрочетените кодове на мислите ни, които ефирът чува

Творба от изложбата “Ефирно”, автор: Даниела Тодорова

И отново си помислих за невидимите нишки, с които плетем живота си. Както съпругата на Одисей своето. Както съвременната ми героиня в “Платното на Пенелопа”.

“На 53 стр. бях” – написа ми в отговор докъде е стигнал Илия. И продължи: “Много умело си вплела историите. И онази много нежна еротика – фина, стилна“.

Момче и момиче пред мен докосваха ръцете си при всяко малко по-рязко движение на влакчето. Може и мотрисата да го правеше, но изглежда, че те нямаха нищо против. Ученическите им раници стърчаха на гърбовете им като планини. Имаше още много знания да изкачат.

„В купета или общ вагон?“ – поинтересувах се за влака, в който беше забравена книгата.

„Беше цял вагон. Пътнически влак. Имаше хора, да“ – обясни ми Илия. Наскоро представих неговата последна книга. „Добър ден, добри хора“. Всичките разкази от първата ѝ част, наречена „Спътници“, бяха със сюжети по време на път – в рейс, метро, влак, или са на спирки – жп, автобусни… Даже рибарите от едноименния му разказ се разговаряха не на реката, а на гарата. Сякаш целият ни живот минава между различни пътувания и в центъра на разказите си Илия поставяше точно това, което ни се случва в тези сглобяващи основната сюжетна линия на собственото ни битие моменти. И което забравяме веднага щом слезем на поредната „гара“ .  

„Добър ден, добри хора“ на Илия Михайлов: 50 разказа – всеки с поне още една история между редовете си

Опашката за автографи пред Илия Михайлов

Вагонът от мотрисата, в който сега пътувах, беше пълен. Знаех, че както и друг път, доста от хората щяха да слязат на „Сердика“. Някои никога повече нямаше да се срещнат, други може би всеки следващ ден щяха да сядат един до друг в метрото без някога да се запознаят.

Един роман в Димитровград или разказ за райска ябълка, приятели и железен път

Какво ли беше станало с моята книга в КПВ 10230? Да потърся ли до кого е стигнала? Да се обадя ли да питам дали са я върнали като загубена вещ? Или да си представя, че някой я е намерил. Че я е приютил. Че е разгърнал страници ѝ. И може би е намерил онова послание, от което вероятно се нуждае животът му точно в този момент.

Както е с „късмета“ на Илия. Още не съм го попитала за него.

Историята е истинска. Снимките са мои 🙂

Не пропускайте още:

Всички статии от категория КНИГИ

2022: Авторът на „Приближаване“, чиято премиера е на 21 ноември: Силният пол е семейството

2017: Старши учител по история и цивилизация с писмо до 5 институции за преразглеждане на наредба за разходите на пътуващите учители

Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com