Протестите като пърформанс – какво казват на политиците и на медиите

31 дни – пределът на един месец – навършват протестите срещу Кабинета Орешарски днес. От единичните арт-изяви в началото и средата на недоволството (изрисуваният мадарски конник на Орлов мост и танцуващата балерина пред огромния транспарант с призив към премиера да си ходи),  в 30-тия актьори изиграха в етюд картината на Йожен Дьолакроа “Свободата води народа”, младоженци в деня на сватбата си се явиха  на площада, а пред сградата на Народното събрание чрез светлина от прожектор бяха изписани думите “Мафия” и “Оставка”. Днес пък, по информация на mediapool.bg, протестиращ, който е бил участник в първото риалити “Гласът на България”, се качи на 145 метровия комина на столичния ТЕЦ заедно с лаптоп и часове наред отказваше да слезе, оставайки непреклонен даже и пред Кирил Маричков.

Какво още да очакваме да видим по улиците на столицата, където полицаите спокойно разговарят с момичето с гола гръд от живата картина на френския художник отпреди повече от век и половина? А социалните мрежи преливат от снимки в надпревара за оригиналност кой как протестира, какъв лозунг носи и как го представя… Не е ли в крайна сметка този невиждан у нас  пърформанс гигантски протест срещу обществената среда, която подхранва сюжета с някой друг в  главната роля на личните ни съдби?

Докато това не се разбере от политиците, те няма да знаят как да реагират на недоволните. Но протестиращите трябва да бъдат разбрани и от медиите. И своеобразната арт-революция с политически искания да се приеме като обществен катализатор за промяна не само на политическата система, а и на медийната.

Искаме ние да сме главните герои в личния си живот и политиците да са тези, които АЗ, ТИ, ТОЙ, ТЯ… ангажираме с решаване на реалните си проблеми от делника -внушават недоволните.

А извън София, както винаги, светът е друг … Протестът не е масов пърформанс. И полицията може да осуетява пътните блокади, например,  чрез процедурни обяснения до кого точно е трябвало да бъде изпратено уведомлението за това. Пловдивчани вече имат двукратен опит по темата – след като и блокадата на АМ Тракия преди няколко дни, а днес – и блокадата на Асеноговградско шосе – просто не успяха да се случат…  Как, обаче, медиите, да обърнат внимание повече от 50-тина секунди за тези протести след като “има картинка” в София?

Искаме ние да сме главните герои в личния си живот и искаме да виждаме и чуваме хора като нас в студиата, а не измислените елити… внушават протестиращите…

Усещат ли големите медии? Улавят ли, че като четвърта власт, все повече се поставят на мушката? Първо –  на знамето на една девойка с гола гръд, а после и другаде …

Утре е първият ден от новата седмица. И от новия месец на недоволство.  В духа на пърформанса – не е ли време той да  се трансформира в натиск за вършене на работа? Реална, осезаема, тук и сега. Която не просто  ще направи животът ни красив, вълнуващ и с много лайкове в мрежата, а действително ще го промени.  Сигурна съм, че  който може да бъде креативен, иска само условия, за да направи чудесата в мислите си истински.