Глухите поискаха да бъдат чути

Жестомимичният език у нас не е утвърден като официален в България и това създава проблеми на глухите хора в страната. Това е само една от 8-те болни за тях теми, които те споделиха в писмо до Съюза на глухите в България с копия до Президента, ПРООН, МС, Омбудсмана на Републиката, Комисията за защита от дискриминация, Българския Хелзински комитет. Като спешни за решаване глухите посочиха още дискриминацията при търсене на работа, едногодишният срок, за който се издават ТЕЛК решенията за шофьорски книжки, невъзможността да изпращат СМС на тел. 112 при спешна нужда от помощ, дългогодишното управление на председателя на дружеството на глухите Васил Панев, което, по думите им, не защитава интересите им като цяло“. 

Нашите преводачи се обучават на жестомимика по речник, който не се използва от нашите хора. Нашата реч, досегашната, не отговаря на международния стандарт, налагаща е, хаотична и измислена – пишат в писмото си глухите. Според тях, е необходим екип от университетски преподаватели, глухи родители, сурдопедагози, глухи експерти, които да направят проект по примера на Русия и новата българската жестомимична реч да се превърне в официален език на глухите в България.

Глухите свидетелстват още за истински унизително отношението към тях в ТЕЛК комисиите – „Лекари и медицински сестри без сърца да ни питат подигравателно защо искаме да шофираме, като не чуваме, а децата ни – предимно чуващи, да се питат защо майка им или баща им са оставени без книжка, след като нямат нито едно нарушение в талона…“

Решаването на най-големия проблем – безработицата, която според писмото на глухите достига до 100 % при тях – те виждат със специални мерки  за съживяване на стопанската дейност на предприятията „Тих труд“, а не те да бъдат продадени.

Сред молбите им да бъдат чути има и още един апел – за жестомимичен превод в предизборните кампании, защото: „Като граждани на тази държава искаме да имаме и правото да разбираме всичко случващо се около нас, няма как да даваме гласовете си за хора, които познаваме само визуално без да сме разбрали техните аргументи“.
Те се надяват въпреки че сами не могат да чуват, гласът им да бъде чут от институциите и президентът, както и представители на министерствата, да се срещнат с тях. Писмото е подписано от 11 души, обединени в Група „Бъдеще за глухите в България“.