Eдна ноемврийска неделя във Варна – без метафори и без новини

Есента е във вихъра си, а морето все още привлича… Въпреки че почти преполовихме ноември, хората се надяват за още един слънчев ден, а когато този слънчев ден се случи през уикенда, народът не може да си седи вкъщи. И аз – също 🙂

Досега не бях виждала ноемврийското море, тази година обаче го виждам всеки ден. Екипът ни прекара една ноемврийска неделя на плажа във Варна. И не бяхме само ние. Един от малкото бийч барове в морската столица, който работи и по това време на годината, беше пълен с хора, попиващи последните лъчи на слънцето. И макар и да нямаше моржове по бански, плажът гъмжеше от момичета и момчета, мъже и жени, лежерно пиещи напитки, наблюдавайки сините вълни и минаващите кораби.
А тези вълни попиват в пясъка и заличават стъпките… на млади хора, които разхождат домашните си любимци по брега. И ако през лятото е шумно, то сега, макар и да не е безлюдно, се чува единствено звукът на разбиващите се вълни. През лятото в пясъка можеш да намериш предимно фасове, а сега – миди и малки рапани.

Но какво е усещането да ходиш по плажа обут и облечен? Странно – практично погледнато, не ти се лепи пясък по краката. Иначе се чувстваш като дете, което гледа витрина с бонбони, но не му дават да яде сладко. Майка ми щеше да ме попита – в случая кой не му дава? И ще й отговоря – студът 🙂
Ако някой мисли,че морето е хубаво само през лятото, то той греши. А ето, уверете се сами и от снимките на Арсен Николов 🙂