Hope and homes for children или разказ за децата, които трябва да растат в обич

 grija1Всеки път, когато чуя за деца в институция, си спомням за шокиращите кадри, с които Джон Боулби доказва теорията си за привързаността и ужасяващите последици от майчина депривация. Тези кадри се запечатаха в съзнанието ми от първия момент. Никое дете не трябва да минава през този път. Никоя майка не бива да позволява това да се случва.

Макар да не трябва да е така, в България все още има много детски домове. Редица неправителствени организации от години работят в полза на деинституционализацията или казано с по-прости думи – закриването на тези заведения. Една от тях сама носи името на каузата си – Hope and homes for children. 

От  2011 година целта на организацията е да работи със семейства в риск, за да предотврати евентуално изоставяне; да намира приемни семейства за деца в институции или да направи така, че биологичните родители на дете в дом да преосмислят решението си и да вземат детето си с тях. Борбата за тези деца е непрестанна, но всяко дете трябва да бъде обичано и защитено grija2и може би точно това дава сили на хората в Hope and homes for children.

До момента в страната пилотно са закрити 8 институции като на територията на Община Пловдив има само един дом за медико-социални грижи, на който му предстои затваряне.

През 2011 в този дом е имало 100 деца, сега са останали едва 33, повечето от които – с увреждания.

Кремена Стоянова, която е координатор за Пловдив от самото начало на организацията, споделя, че все още има стигма по отношение на децата с увреждания и приемните родители се притесняват да се грижат за такива деца, за щастие имаме и успехи в тази посока, тази седмица ще настаним дете със Синдром на Даун в приемно семейство; надяваме се все повече семейства да променят нагласите си и да погледнат на тези малчугани като на обикновени деца, които имат нужда от любов и семейство.

До сега на територията на Общината 10 деца са реинтегрирани в биологичното си семейство и над 40 са настанени в приемни семейства. По превенция на изоставяне се работи с над 100 случая от началото на проекта. С две думи – над 100 деца от 0-3 години са спасени от настаняване в институция.

Виктория Баева: Как се отразява престоя в институция на едно дете?

Кремена Стоянова: Дете в институция за 3 месеца престой изостава с един месец в развитието си. Настанявайки го в приемно семейство, детето започва наваксване в когнитивен и психологически план. Посещавала съм доста деца след като са настанени в приемни семейства, те се усмихват, играят, общуват, но им остава страха от изоставяне – когато се появи нов човек те стискат силно приемната майка и не се отделят от нея. Детето в институция не познава външния свят и излизането от там е стрес за него, защото се сблъсква с толкова много нови неща, че трудно може да ги асимилира толкова бързо. Децата, излизайки от институцията, се хранят само с познатата храна, не са виждали истински подове и зеленчуци, не са виждали сняг, не ги е валял дъжд, не са виждали животни. Децата от институция се клатят, докато заспят, смучат си пръстчето или се блъскат в кошарката без да знаеш защо го правят. Това са навици, които доста трудно се забравят и ако това се случи, то е плод на много безсънни нощи, в които майката държи ръчичката на детето, докато то добие увереност, че има кой да се грижи за него и не е само.  Ето за това на приемния родител е доста трудно в първия месец, защото той много внимателно трябва да въведе детето в новия, за него, свят, за да не изпадне в силен стрес. За щастие, малките сладурковци бързо наваксват.

Кремена си спомня как едно от децата, настанено в приемно семейство, държало приемната майка в стаята и при всяко нейно излизане започвало да плаче неистово. След около два месеца, когато ги посещават, то вече е било по-спокойно, говорело (преди това не е говорело), пеело песнички, можело да остава за кратко само в стаята, като се заиграва с играчки, гледало е телевизия с огромен интерес.

На въпроса ми за бъдещите планове на Hope and homes for children, Кремена споделя, че работата им е да продължават да подкрепят семейства с бебета в риск, да търсят приемни семейства на децата, които не могат да бъдат отглеждани в биологичното семейство или има риск за здравето и живота им, да подкрепят семействата в отглеждането на децата си, да ги консултират как да се справят с проблемите, с отглеждането, обучението на децата…

Кремена Стоянова: Приоритетна е работата ни с децата с увреждания, консултираме семейството, осигуряваме психолог, специалист според спецификата на увреждането, ако е необходимо. В общи линии, ние сме рамото, на което една майка в трудно положение, може да се облегне, докато си стъпи на краката и започне сама да се справя. Подкрепяме и приемните семейства, при които се настаняват деца от родилно отделение, с всичко необходимо за бебето за един месец, кошара, количка, столче за кола, храна, памперси, дрехи и каквото им липсва, за да могат да мислят единствено за детето, да са спокойни в най-трудния момент (взаимното опознаване).

Опознаването с новите родители може да е най-трудния момент за едно дете от институция, но този момент е започването на един нов живот за тези деца. Започването на един живот, изпълнен с любов, грижа, защита – живот, който всеки има право да има.

Такива организации имат невероятна сила да помагат. Те даряват децата в институциите с истински живот, в който да се чувстват обичани.

Нашият екип пожелава на организацията много затворени домове и много щастливи деца в семейства. 

You may also like...