F2F Поезия: “В тъмното” – Пейчо Кънев
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Той е сред най-издаваните извън страната ни поети, у нас е печелил награда и за единствената си прозаична книга. Първата му стихосбирка е писана и публикувана в САЩ, наскоро негова поетична книга излезе в...
Някои казват, че моите стихове са тъжни.Прочетете последната стихосбирка на Пейчо Кънев,за да чуете стъпките на тъгата,да почувствате допира ѝ,да видите лицето ѝ –светло,като на “излизане от тъмното”… Поезията му е транссетивна, с образи...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
