“Излизане от тъмното” на Пейчо Кънев: чуйте стъпките на тъгата и вижте лицето ѝ

Някои казват, че моите стихове са тъжни.
Прочетете последната стихосбирка на Пейчо Кънев,
за да чуете стъпките на тъгата,
да почувствате допира ѝ,
да видите лицето ѝ –
светло,
като на “излизане от тъмното”…

Поезията му е транссетивна, с образи и метафори, които населяват и моите поетични улици. Но тъмнината ги обгръща с различна плътност и фенерите ни ги осветяват различно, даже Луната слиза при тях по различен начин и няма как да ги видим еднакво.

От първия стих – с “невъзможно тъмната сянка на черната котка“ –

до последния, в който:

„само аз, нощта и другите двама на снимката

до мен,

които вече ги няма“ –

основният герой в тази книга, тъмното, се вплътнява. Но все пак ти оставя процеп. Той може и да не е съвсем светъл – да е от „жигосано върху езика“ слово или от „свещта гори“ – но е там дори само да видиш по-ясно тялото на мрака.

„Едно мъжко момиче“ на Марко Видал: флирт с безразличието и обругване на самотата

Стиховете на Пейчо Кънев са като хипнотизиращ танц на това тяло с безплътния силует на светлината. Понякога чуваш джаз, друг път някакво протяжно танго, сякаш стара аналогова лента от магнетофон се е разтегнала до безкрайност и забавя каданса на звуците – две напред, една назад, двее напреед, еедна назаад, двеее наапрееед, еееднааа нааазааад. През тях се процежда дима от запалената още в началото на стихосбирката болка, която даже любовта не може да загаси.

„Какво сме ние –

музеи от болка,

разглеждащи собствените си

експонати“.

Този стих обобщава първата част на книгата и е първия досег с поезията в нея. Втората част е с обобщение, което ни води към тунела на сърцето:

„Очите постепенно свикват с мрака,

на сърцето му е малко по-трудно“…

И там, в това приучаване на сърцето към тъмното откриваме да свети прозрението, че „реалността е клише, от което се спасяваме с болка“. Но, да:

„…Няма къде да се скриеш. Човек няма

друго решение, освен да пропадне в себе си“.

За „ОБРАТ-но в себе си“ или пост стихотворение на благодарността

Все пак, стихотворенията в третата част се опитват да намерят друго решение, макар да ти се струва, че – пропаднал в себе си, няма накъде по-дълбоко да стигнеш. Опровержението на Пейчо Кънев обобщава тази последна част в книгата и звучи така:

„Изплетох ни парашут

от всичко скъсано.

Стоя на ръба на скалата…

Идваш ли?“

Двойнствено. Ръбът на скалата не обещава спасение. Парашутът – нищо, че е изплетен от всичко скъсано – дали? Какво е спасение?

Вижте как започва „урокът по живеене“ на Пейчо Кънев: „Аз умирам като книга в изоставена къща“…И след 4 страници „умиране“ – всекидневно, тривиално, въображаемо, нескончаемо, банално, гениално, тъпо, като мъпет, красиво, лъстиво, като сън, наум, наистина, безсмислено – краят, смъртта на стихотворението, ни удря между очите:

„Майната ѝ на смъртта.

Огледай се.

Надеждата живее навсякъде“.

Искаше ми се тук да свърши книгата на Пейчо Кънев. Но това щеше да е моят финал. Неговият идва на 15-тото стихотворение след това, първото от което – „Край“. Последното е „Сбогуване“. Не се ли сбогуваме наистина едва когато краят е дошъл? И с кого се сбогуваме, щом този, който си е отишъл, е оставил само снимка? Не се ли сбогуваме тогава само със себе си?

„Зов“ на Росен Карамфилов: най-дългата поема на български, която може да се филмира

Ако някоя дума се повтаря повече от “тъмнина” в стихосбирката на Пейчо Кънев (Издателство “Арс”), това е “тъга”. И като превъртим страниците на книгата, по подобие на годишния календар с празни квадратчета, описани от поета почти на финала ѝ, накрая можем да чуем гласа на тази тъга по-ясно, да го почувстваме по-близо, да го видим по-ярко: ние сме болка, но и спасение от болката, ние сме мрак, но и излизане от тъмното.

Не пропускайте още:

Рубриката F2F Поезия с всички участници

Борис Христов с наградата „Яворов“

Чирпан запалва за 55-ти път огъня на Яворовата поезия

Честваме 175 години от рождението на Ботев с „Политическа зима“

„Макгахански блусове и балади“ на Юли Шумарев: любов, нарисувана с думи

Българи в Брюксел създават „Културно общество“, Димил Стоилов – първи гост

Георги Цанков: Ако езикът ни не беше непопулярен, литературата ни щеше да е много уважавана в света

2022: Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот

Поетът Петър Анастасов и инж. Никола Добрев със „Златен век – огърлие“

2020: От “Милост за сянката” струи светлина

Вестник „Пловдивски университет“ – първият знак за пътя ми

Иван Богданов: Всичко около „Буквите“ си е чрезвичайно от началото

Творческата ми 2019-та – от моята до чуждата Пенелопа и нататък

С крилата на думите

2018: 15 поети в първия международен фестивал на поезията „Орфей“ – Пловдив 2018

2017: Ина Иванова с премиера на „малки букви“ – стихосбирка за хората, които имат кураж да надникнат в себе си

2014: Носителят на Пулицър за поезия Стивън Дън дебютира у нас

2012: Пламен Дойнов и Деян Енев – първи носители на наградата за поезия „Николай Кънчев“

Следете Facebook страницата на F2F TV абонирайте се за youtube канала ни! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com

Може да харесате още...