F2F Поезия: “В тъмното” – Пейчо Кънев
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Той е сред най-издаваните извън страната ни поети, у нас е печелил награда и за единствената си прозаична книга. Първата му стихосбирка е писана и публикувана в САЩ, наскоро негова поетична книга излезе в...
Някои казват, че моите стихове са тъжни.Прочетете последната стихосбирка на Пейчо Кънев,за да чуете стъпките на тъгата,да почувствате допира ѝ,да видите лицето ѝ –светло,като на “излизане от тъмното”… Поезията му е транссетивна, с образи...
Какво е
септември,
без листо
на рамото ми кацнало
и отлетяло.
И кестени,
разпръснати по пътя,
за да узнаем по знаците им
как отново да се върнем
тук –
в града на хълмовете
и реката.
Където птиците
край мостовете се събират
преди да отлетят на юг.
И септемврийската тъга
дъга е
от махащо крило
за сбогом
над умълчаната Марица.
О, разсъмване
в септември
посред лъчи на уморено слънце.
Когато в ленивите мъгли
на булевардите
е тихо.
И само боклукчийските коли
са гръмогласни
със златния си урожай.
А залезът
е залив без море
и бряг, но с хоризонт.
Между сезоните
на безпричинната тъга.
Между сега и вчера,
утре и сега.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"