Автор: Екатерина Костова

Two poems

Author: Ekaterina Kostova translated by Julian Geogrgiev Silence When words are gone And thoughts are clouds confused by the wind of feelings – gentle as the morning touch or stormy, as a hundred rivers...

На Цветница – “Дом с теменужки” от мен

На Цветница откъсвам няколко листенца от “Писма под възглавницата” – книжката, с която 20 години след дебюта си с миниатюрния роман “Платното на Пенелопа”, се върнах към писането… не на репортажи, а на художествена...

Сбогом, Начо! И напиши за Бай Еди Кой си и Писателят

Шегуваше се, а лицето му оставаше тъжно. Така го помня от последната ни среща. Беше пред Радио Пловдив, където работя сега. Тогава беше последната спирка преди да тръгна за Испания. Поетът Стоян Терзиев представяше...

“Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора

В цвят на цъфнали липи, новото издание на романът-миниатюра “Платното на Пенелопа”  тръгна към читателите си от Стара Загора. Градът още не ухаеше на тях, защото дръвчетата все още не са се разсънили след...

Първа среща на книжките ми с читатели в Стара Загора

25 години след първото издание на миниатюрния ми роман “Платното на Пенелопа”, книгата тръгва в открити води отново на пътешествие. Този път – от Стара Загора благодарение на Библиотека “Родина”. С дебютния ми сюжет,...

Отличен за магистърската теза на писателката Людмила Филипова за тъмната енергия и еволюцията на Вселената

Тя участва в приключенско ТВ шоу в Африка, пътува три пъти до Антарктида, инициира мисия за съхраняване на времева капсула на Ледения континент с послания до бъдещите земляни, записа да учи астрофизика! Между всичко...

Ч’ай малко с молекулярната биоложка Благовеста Павлова

Кофеинът е молекула, която чаените растения произвеждат сами, за да се предпазят от буболечки. Научих го от една симпатична млада дама, с която ме запозна “нашата” съботна сутрин с дъщеря ми Виктория. Ако малко...

Наздравици любов от мен

От бъдещите ми книги: Покани го Покани го на разсъмване и точно когато, според всички, нямаш нищо. Ако остане до залез,, споделяйки пространството на цял един ден пред празната маса и пламъчето на очите...