Two poems
Author: Ekaterina Kostova translated by Julian Geogrgiev Silence When words are gone And thoughts are clouds confused by the wind of feelings – gentle as the morning touch or stormy, as a hundred rivers...
Author: Ekaterina Kostova translated by Julian Geogrgiev Silence When words are gone And thoughts are clouds confused by the wind of feelings – gentle as the morning touch or stormy, as a hundred rivers...
На Цветница откъсвам няколко листенца от “Писма под възглавницата” – книжката, с която 20 години след дебюта си с миниатюрния роман “Платното на Пенелопа”, се върнах към писането… не на репортажи, а на художествена...
Шегуваше се, а лицето му оставаше тъжно. Така го помня от последната ни среща. Беше пред Радио Пловдив, където работя сега. Тогава беше последната спирка преди да тръгна за Испания. Поетът Стоян Терзиев представяше...
В цвят на цъфнали липи, новото издание на романът-миниатюра “Платното на Пенелопа” тръгна към читателите си от Стара Загора. Градът още не ухаеше на тях, защото дръвчетата все още не са се разсънили след...
25 години след първото издание на миниатюрния ми роман “Платното на Пенелопа”, книгата тръгва в открити води отново на пътешествие. Този път – от Стара Загора благодарение на Библиотека “Родина”. С дебютния ми сюжет,...
Магията на Родопа планина идва на 25 февруари от 19 часа в Дома на културата ”Борис Христов” в Пловдив със спектакъла на Ансамбъл „Родопа” Смолян “Чан до чан, песен до песен”. От билетния център...
Тя участва в приключенско ТВ шоу в Африка, пътува три пъти до Антарктида, инициира мисия за съхраняване на времева капсула на Ледения континент с послания до бъдещите земляни, записа да учи астрофизика! Между всичко...
Кофеинът е молекула, която чаените растения произвеждат сами, за да се предпазят от буболечки. Научих го от една симпатична млада дама, с която ме запозна “нашата” съботна сутрин с дъщеря ми Виктория. Ако малко...
От бъдещите ми книги: Покани го Покани го на разсъмване и точно когато, според всички, нямаш нищо. Ако остане до залез,, споделяйки пространството на цял един ден пред празната маса и пламъчето на очите...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
