Радост Бончева: В този момент българките като цяло не търсят дизайнери, а шивачки

Тя е млада, талантлива, интелигентна, позитивна, с диплома на дизайнер, с награда от конкурс за мода… и все още в търсене на работа. Тя е Радост. И живее в България.

През 2010 година завърших магистърската си степен по моден дизайн на облеклото в София,  разказва без дори да се сети да спомене, че дипломата й е отлична. Сякаш се срамува да подчертае успеха си. Питам я дали е така.

Признава. И стига до там, откъдето тръгнахме още в началото на нашия разговор: за таланта, образованието и реализацията. Които би трябвало да се надграждат. Но, някак си, у нас, това не се случва непременно.

Винаги съм обичала да рисувам. Но още от малка вместо да рисувам принцеси, рисувах роклите им, връща се към първите си стъпки Радост. Учителят й по рисуване забелязва таланта й и я насочва да кандидатства след 7 клас точно това. Така, вместо да заляга над математическите формули и литературните съчинения, Радост все повече задълбава в изображенията. Приемат я там, където е насочила усилията си. И ето че няколко години по-късно вече завършва специализираната паралелка по рисуване и английски език в пловдивската гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“. По това време вече е сигурна с какво иска да се занимава – моден дизайн.

Да станеш дизайнер, оказва се, е да учиш почти толкова дълго, колкото и за доктор. 5 и половина години. Но без толкова практика.

Мислех, че ще имаме повече практика, но се оказа различно, разказва Радост. През цялото й студентство тя и колегите й представят едно ревю в екип – на малка черна рокля – и едва по две самостоятелни: при дипломирането за бакалавър и след това – за магистър. Магистърското дори не е дефиле, а само порт фолио.

Емоцията от бакалавърското ревю все още я докосва: темата са градските истории.

Вдъхнових се от Стария Пловдив – елементите на архитектурата, античните колони например… – и ги потърсих във формата на дрехите. Избрах светъл деним с трикотаж в черно, бяло и лилаво…и многото нива, като пластовете на времето. Включих и графитите към визията, за да подчертая връзката между минало и настояще. Така се родиха шестте модела на първата ми колекция: пет сукмана и три-четвърт гащеризон. Нямах обувки за манекените си и реших, че мога да превърна това в плюс – пуснах момичетата боси. Беше urban и си отиваше, вписа се чудесно. А комисията от преподаватели хареса моделите. Сега, като се върна назад, едва ли бих направила същите, все пак беше 2007-ма. Малко след това научих, че има текстилните бои, с които се рисува върху дрехата. Вече имам повече опит и от гледна точка на шиенето – разказва Радост.

Допълнителното обучение за магистър я среща на финала със свободна тема за колекция. И от градските истории на бакалавърското й ревю тя се пренася в новия свят на „Новите цветя“.

Беше свързана с хпитата, свободата, романтиката… – обяснява. Затова създадох основно рокли, имах само един модел на панталон в съчетание с блуза. Свързах денима с коприната и вълната. Прибавих ръчно изработени бижута от естествени материали и наситих всичко с толкова цветове, че преди да завърша, се уплаших да не стане кичозно. Колекцията беше натоварена с много детайли и тонове, но преподавателите ми я харесаха много.
Оттук нататък – обаче – въпреки чудесната диплома и вдъхновението – Радост се сблъсква с реалността. Започва да търси работа. Намира . Първо във фирма, в която се правят бродерии е помощник дизайнер, но кризата блокира работата и фирмата фалира. След това започва в друго ателие, което споделя подобна съдба. Без работа е на ръба да се откаже. Както го правят много от колегите й.

От 100-те човека, които започнахме в началото с пластично изкуство, завършихме моден дизайн 30-40. Не знам от тях някой да се занимава с мода в момента. Повечето се специализираха в графичен дизайн. Други изобщо не с мода. И то говоря за едни от добрите. Не мисля да се отказвам – но след като нещо не върви, започваш да се чудиш с какво друго можеш да се занимаваш… И се въртиш в кръг. Когато тръгнат да учат – малко хора мислят за реализацията след това, освен ако не повтарят семейна традиция. В моето семейство никой не се занимава с мода.

Новите технологии не са ли в помощ в този смисъл – питам Радост. Оказва се, че не са й убягнали. Напротив.

Опитвам се да продавам свои модели чрез фейсбук. Направихме го заедно с моя колежка, защото нямахме много материал поотделно. Но и така е доста сложно. Не влагаш пари в наем на магазин, но пък когато още не си се наложил, хората трудно искат да купят нещо само от картинка – казва Радост. И допълва след пауза: хората като цяло не търсят дизайнера, не търсят твореца, а шивачки и кроячки – за да копират от интернет някой модел, да го преработят малко – и така. При дизайнер пък няма как да започнеш дори като помощник – те работят сами, скъпо им е да ползват услугите дори на шивачаки…

Ако зависеше от теб, какво би променила? Щеше ли да учиш нещо друго – питам я.

Бих направила повече практически часове в университета – отговаря ми. Бих осигурила практика на студентите. Защото те в повечето случаи знаят какво искат да направят. Трябва им подкрепа.

Така можем да завършим материала. Но не ми се иска. Затова питам каква е визията й за идния моден сезон.

Просто дамите трябва да носят удобни дрехи от естествени материи – казва Радост: да не се колебаят да внесат плетива, карета, райета и пастелни нюанси в гардероба си. Защо не свободни панталони и светли ризи с широки ръкави…

Защо не? С Радост…

Снимки: предоставени от Радост Бончева