“…и мисля аз, че ти си Тя!” 2023 – наградените говорят
Част от наградените млади таланти Снимка: F2F TV
10 ученици получиха награди за поезия на литературен празник в родния град на Пейо Яворов Чирпан навръх Благовещение. С Йорданка Белева, председател на журито, в което имах честта да участвам заедно с Делиана Начева от Чирпан, отличихме 9 от общо 105 участници от цялата страна в Националния конкурс за поезия „… и мисля аз, че ти си Тя!“ , организиран от община Чирпан, Къща-музей “Пейо К. Яворов” и Фондация “Яворов”. Десетата награда е от мен и блога ми F2F TV.
Убедена, че всяка трибуна е важна за младите таланти, публикувам наградените творби, а във видеото между първата, двете втори, двете трети отличия и поощренията може да гледате видеото с интервютата на младежите, които успяха да дойдат в Чирпан на 25 март.
ПЪРВА НАГРАДА
Божана Славкова – НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, гр. Бургас, 12 кл.
Палачинки
Олеквам с всяка стъпка към теб.
Знанието, че ме очакваш мирише
на палачинки, звезди и изоставени сгради.
Така и не сме яли палачинки заедно,
това трябва да се поправи.
Съборените сгради, въпреки всичко, изглеждат доста уютни.
Да, можем да заживеем под открито небе,
само малко ме е страх, че ще настина.
Фабрика за шоколад, синя стая в жълта къща,
посрещаш ме с подстригана коса.
Нали знаеш, че те обичам,
по някакъв начин?
ВТОРА НАГРАДА
Габриела Маринова – НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, гр. Бургас, 12 кл.
Енергийно писмо
(Из нещата които си говорим всяка вечер, но няма как да ти кажа)
По професия съм вече шпионка,
а не „момичето с цигулка и рошави коси“
не съм потопена вече във философии
не вярвам в еднорози, русалки и amor fati…
Сцената забрави експресиите ми.
Пропагандирам безсмислието си
жертвах се –
цяло съм с нецялото
и нищетата във всичкото.
Вече съм твоята шпионка
и правя неправилното
за да се впиша в бранша.
797 дни работя и се моря
от непрекъснатите операции –
пак да те намеря
пак да се намеря
просто да ни наблюдавам.
Велин Петров Пожарски – 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София, 11 кл.
Червило
Живеем заедно
от три години,
а тя каза:
„Аз до вчера не знаех,
че съществуваш.“
Усмихнах се.
Не отговорих
И си тръгнах.
Прибрах се вкъщи.
Тя ме чакаше на дивана.
Посрещна ме с целувка –
по бузата,
но не остави петно от червило.
ТРЕТА НАГРАДА
Яна Горолова – Национална търговско-банкова гимназия, гр. София – 11 кл.
Малки неща
Тръгваш си.
Дори преди да мога
да ти кажа
онези малките неща.
Онази рана,
късата коса,
на кого ми напомня
пълната луна,
за кого пиша
в дванайсет вечерта.
Андриана Благоева – 12 кл., Литературен клуб „Кръстьо Пишурка“ при Народно читалище „Постоянство 1856“, гр. Лом
До потопа и Ной
С теб
много отдавна сме
като вятър и мелница,
като капки от облаци-
летен порой,
Като птиче и котка,
като фин звук от нож,
неволно подхлъзнал се
по горещо стъкло.
Като бегла целувка
по настръхнала кожа
в опасен тунел,
на опасен завой.
А далече там
плахо примигва
във тъмното,
сред мъгла и вълни
самотният фар
като наша малка,
нощна лампа, измислена,
до постеля от пясък
и морски треви…
Пепелникът – целува последните фасове,
по терасата – бели дантели от дим,
а часовникът спрял е
безпомощно в нищото,
малко чудо завърза и двете стрелки…
И след някакво кратко нощно затишие
утрото пак прогонва нощ.
Бърза целувка,
бележка на хладилника,
фиба в косата,
ключ и врата …
И по стръмното стълбище
бързо изтичват
две бели въздишки
в две дневни тела.
А навън пак вали
и забързани хора
се разливат във глъч и във летен порой .
Ти си викаш такси…
…аз прескачам през локвите …
някак пак се препънах
във твойте очи…
С теб май пак сме –
преди и завинаги –
като вятър и мелница…
като капки от облаци –
летен порой…
Като птиче и котка…
Не стой там под навеса!
Потанцувай със мен
до потопа и Ной…
В Чирпан 10 ученици ще получат награди за поезия навръх Благовещение
Гледайте видеото с част от наградените млади таланти:
ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ
Деница Георгиева Георгиева – ПМГ „Васил Друмев“, гр. Велико Търново, 12 кл.
СВЕТЛ(Ь)О
Една буква,
която осветява мрака,
който допреди нейната поява –
не съществуваше.
Теодора Александрова Василева – СУ „Христо Ботев“, гр. Враца, Литературен клуб „Ботевци“, 11 кл.
Слепота
Любовта ослепя
и долавям –
как накуцва надеждата
като сънен врабец на перваза…
И отлита сънят.
Лежа и се чудя
защо не обикна ме,
колкото искаше –
до болка, до лудост,
до ада на юлската нощ,
с капещи живи звездици
в олтара на утрото…
Днес едва разпознавам:
Ти не си.
Аз не съм.
Сякаш няма „преди“
и целуна ни вятър с проклятие
да чезнем в безлични прегръдки.
Видях
призрачни нощи беззвездни,
по дланите парят солени илюзии…
Странно, нищо не взех,
исках само да давам…
Мастилени сълзи дарявам на листа.
Луната поглеждам и осъзнавам –
че угаснала гасна…
Че те исках!
Че нямах!
Че ти не прогледна…
Само аз ослепях…
Ангелина Димитрова – Литературен клуб „Кръстьо Пишурка“ при НЧ „Постоянство 1856“, гр. Лом, 12 кл.
Обичта победи
Гореше той, с очи от зло поробени,
приел лика на черен ягуар,
момичето минаваше през огъня,
за да поеме целия товар.
А хората я гледаха учудено,
едни с омраза, други с изумление –
тя бе за тях по-страшна и от чума,
спасителка на адското творение.
Щом го прегърна огъня угасна,
а звярът моментално се смали,
не го попита кой е – беше ясно,
а искаше да спре да го боли.
Творението и прошепна с мисъл –
поискай, всичко мога да ти дам,
кажи кое за тебе има смисъл,
Земята ми е царство, дом и храм!
Дойдох при теб, защото те обичам,
дойдох при теб, за да не бъдеш сам –
отвърна русокосото момиче –
а кой си, както виждаш, вече знам.
Роди се обич в жълтите очи
и мека светлина прегърна мрака
от чувство, пред което се мълчи
и сви се в нея, звяра и заплака!
Дилек Апти Ибрям – ЕГ „Христо Ботев“, гр. Кърджали, 10 кл.
Не чух тръгването ти
Не чух тръгването ти,
то бе толкова тихо.
Търсих те в песните на птиците,
в шумящите вълни на морската шир,
в свистенето на ветровете,
из целия всемир.
Но теб те нямаше.
И веч не щях да слушам
свистенето на ветровете,
шумящите вълни на морската шир,
песните на птиците
из целия всемир.
Оглушах ли за мелодия, различна от твоя глас?
Не чух тръгването ти,
то бе толкова тихо.
НАГРАДА НА F2F TV:
Ивана Георгиева Пекова – СУ „Христо Ботев“, гр. Враца, 11 кл.
Карта
Ако за стотен път
На кръстопът
Застанеш
Между
Изхабени рими
И недоизречено „щастлив“
Ела
Между
Беше и е
Точно тук,
Където надеждата се ражда
Осъзнай се,
Твоето „аз“ те чака,
Твоята надежда е тук.
Не пропускайте още:
Борис Христов с наградата „Яворов“
Пейовата стая в дома му – мястото, където се събуждат страстите на поета
Чирпан запалва за 55-ти път огъня на Яворовата поезия
Арменци дариха каменен кръст на България в памет на Яворов
2014: Осмокласничка подреди в Чирпан фото-изложба за различните европейски култури
Дружеството на пловдивските писатели отчете богата творческа 2022-та
В Пловдив започна „Месец на Радичков“
Георги Цанков: Ако езикът ни не беше непопулярен, литературата ни щеше да е много уважавана в света
БНБ пусна сребърна монета с лика на Ботев
Нашето посолство в Мадрид тръгва „По пътеките на България в Испания“
„ОБРАТ-но в себе си“ в София: Как книгите срещат хората
Христо Фотев и Петя Дубарова в учебниците по литература от 2020-та
Учителят по литература Атанас Пирянков с 5+ за първата си книга
Честваме Ботев! Поклон с МОЯТА МОЛИТВА
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
