Време за 1-во селфи с дядо Коледа или как на ул. “Кукуш” осъзнах какво може да е щастие

Началото на декември е подходящо време за първото селфи с дядо Коледа. Макар и да съм пораснала отдавна. Малката радост да се върнеш в детския свят може да е голямата радост в един иначе сив ден – разбирам го минути след като паркирам колата почти в края на една непозната за мен улица в София. Трябва да убия малко време и се оглеждам за кафене.

Дървените стени и пушещият комин веднага привличат вниманието ми. Час преди обед наоколо вече се носи аромат на скара. Колебая се да вляза ли, но студът и раздраната сива пелена на мъглата помагат на решението ми.

В мига, в който влизам, вече се усмихвам широко. Дядо Коледа с блестящ тромпет ме приветства още от входа, а над главите и на двама ни висят стотици снежинки. В очакване на кафето започвам да разглеждам украсата.

„Всичко е измислено от шефката Албена Манолова“ – идва до мен сервитьорката, забелязала, че се готвя да снимам. Казва се Ани. Обяснява ми как целият персонал на ръка се е включил в подготовката по превръщането на механата в истински коледна приказка. От усмивката ѝ личи, че са го направили с удоволствие.

7 изкуствени елхи, около чиито клони се вият пухкави гирлянди, висят с върховете надолу между стиропорените снежинки. В най-голямата елха е пикирал уона би дядо Коледа и между клонките се подават само ботушите му.

„Пуснете лампичките да светят“, присъединява се за минутка засмяна жена, после бързо излиза. Оказва се шефката. „Видяхте ли картата на България на стената? И паното на входа? Пак тя ги е правила. За всички празници измисля украса“, обяснява Ани.

Забелязвам кухарка на стената, приютила е жълти рози, като весело намигване сред коледната картина. Върви Адриано Челентано, после започва някакъв лек джаз, поп… следват новини. Радиото не гърми, чува се като фон и това ми харесва.

„Вечер имаме и оркестър“ – казва Ани като истински гид, предугаждайки следващия ми въпрос. „Фолклор ли свирят“ – интересувам се. „Всичко“ – признава тя. – „Според клиентите“.

Пазар, мисля наум. Клиентът сега обаче съм само аз. Мога да разгледам обедното меню. Да си направя селфи с дядо Коледа. И дори да си сменя мястото с по-светло – до прозореца, за да почета книга.

„Няма кораб за теб, няма път.

Живота си пропиля в този край затънтен,

унищожи го навсякъде по света“.

Стихът на Кавафис ме удря като клавиш от стара пишеща машина върху празен лист. Съзнавам как приказната обстановка за минути е изчистила съзнанието ми. Готова съм да го отворя за сюжета на книгата, която нося със себе си. „Лорънс Озбърн може да се окаже най-добрият разказвач, за когото едва сега чувате“, пише в-к Гардиън, а издателство Locus печата думите на корицата с още няколко добри рецензии.

Действието започва на един гръцки остров. Докато влизам в него, осъзнавам, че и аз се чувствам като на остров. Коледен. Нищо че Рождество е още далече. И без значение в кой квартал на София съм в момента.

2020: Най-голямата сцена на Рождество в света е в Аликанте

Улицата е “Кукуш”. И механата носи това име. Отварям Уикипедия: „Ку̀куш (на гръцки: Κιλκίς, Килкис, на турски:Kılkış, Кълкъш) е град в Гърция, Егейска Македония”. И още: „До 1913 година Кукуш е голям почти чисто български град. По време на Междусъюзническата война той е унищожен от гръцката войска и населението бяга в България”.

По-късно прочитам, че по време на тази война в Кукуш са погребани 638 български военослужещи. 1913-та. Годината, в която се ражда моята баба. Животът ѝ ще протече в царско време и в социализъм. Почина на 6 декември години преди той да рухне.

На 6 декември християните почитат Св. Николай. Агиос Николаос на гръцки. Сан Николас, както го наричат в католическите страни. Заради добрините му и подаръците за бедните деца вдъхновил комерсиалните дядо Мраз и дядо Коледа на 20 и 21 век.

2016: На Никулден в Аликанте – градът, чийто патрон е Свети Никола

2016: Изненада за децата на отец Иван в Нови Хан … или как едно конче от Храбрино си намери дом

2012: Български пощи търсят кой ще напише най-красивото писмо до Дядо Коледа

Впрочем, дядо Коледа е Свети Никола 🙂

109 години след като сме приели от Кукуш бегълците от войната, сме щастливци! Режем снежинки от стиропор, превръщаме в истинско снежно небе домовете и местата, където ще идем да хапнем и да се видим с приятели, правим си селфита с дядо Коледа, четем, пътуваме из своите и чуждите светове. И чакаме следващия празник.

2017: „Армия на чудесата“ – със стипендии за децата на загинали военослужещи

Не е лошо понякога да си напомняме какво значат имената на улиците ни. За да си даваме сметка какво може да бъде щастие.

Снимки от интериора и празничната украса на Механа “Кукуш” в София: ЕК

Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала ни! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com

Не пропускайте още от годините:

2017: Дъжд от бонбони в Аликанте снощи: градът посрещна Reyes Magos – Тримата влъхви

2015: Арт фестивал за деца под надслов „Коледата е възможна“ в Театър „София“ и днес

2012: В Пловдив Коледата е немска до 22 декември 🙂

2012: Албена Денкова с мастер клас на ледената пързалка в Пловдив. Или приказка върху леда с любов