Песен в проза за ЧИД на Константин Кацаров

“Аз не съм писател, а автор”. Това ми каза през 2013-та година Константин Кацаров, когато се запознах с него. Поводът беше току що излязлия му от печат роман “Пепел”. Знаех, че е вокал на рок група и че тренира всекидневно в Тотал спорт. Стана ми интересно да прочета книгата. А тя пък стана причина да направя първото си интервю с него.

Тогава ме изненада експресивния стил на написаното. Впоследствие установих, че е такъв и когато говори. Установих и друго – че се провокира непрекъснато, сякаш се опитва да примири двете си различни половини – тъмната и светлата, да събере в едно двете си лица – тъжното и усмихнатото, да разбере двата си извора на вдъхновение – злото и доброто. Впрочем, не само в Пепел, а и в почти всичките му книги по-късно открих тази страст да се раздвоява и да се обединява, едновременно с това самоанализирайки се и анализирайки отношенията си – собствените или на героя си – с някой от другите важни за сюжета образи.

Не е сред способите, които писателите употребяват масово. В много от книгите те се скриват зад героите си дотолкова, че не ги усещаш – историята се разказва, сякаш се развива сама. При Коцето е обратното – разказвачът е осезаем през цялото време. В голяма степен той сам е герой или ако не е АЗ-ова формата, в която е написан романът, оставаш с усещането, че авторът е в някакво взаимоотношения с главния образ.

Това прави романите на Коцето истински откровения – той като че ли разказва историята на всеки от тях без да се притеснява да оголи чувствата си, независимо дали го показват слаб или силен в определен момент.

За снимките на видеорекламата за романа ПЕПЕЛ Коцето бе прилвлякъл огромния актьор Христо Шопов. В клипа Христо Шопов:

“Пепел е животът ни, пепел са думите ни – всичко е пепел” – казва Константин Кацаров. И това е четвъртият му роман, в който заглавието е ударно – състои се само от една дума. И втория, в което това заглавие е метафора. Първите три прозаични книги са “Дрибъл” от 2005 година, “Мутра” от 2006-та и “Какавида” от 2008-ма. По думите на Коцето, прототипът на главния герой в “Дрибъл” и “Мутра” е… Христо Шопов.

Христо Шопов е и гласът в аудиоромана на Константин Кацаров “Мутра”, който той издава прз 2008-ма. Впрочем, аудиороманът на Коцето е един от първите у нас. Личните ми аплаузи за идеята и реализацията й. Ако беше поет, веднага щях да го поканя за новата видео рубрика в блога си F2F Поезия. Но не е.

Смея обаче да го определя като истински експериментатор. Защото в една от следващите му прозаични книги – Аз лъжецът, книгата след “Паралел”, друга история с ударно заглавие, Коцето направи и първия в България, поне доколкото на мен ми е известно, споделен роман. Написа го в съавторство с Рени Ка.

А сега ще споделя и някои мисли за последния му роман. Той се казва “Тиня и чест”, излезе миналата година и забележете – след “Аз, лъжецът”, който е издаден през 2016-та, продължава идеята от заглавия, съдържащи вече не една, а две думи. Забележете обаче – и в двете наименования думите сякаш са антагонисти.

Те отново са двете лица, двата гласа, ако щеше, двете енергии. АЗ -натоварено с единия заряд и лъжецът с противположния – но те съществуват заедно, обединени са. Както и в заглавието “Тиня и чест” – те са двете различни страни на живота, но са част от един живот. Отново оголен до болка герой. Отново – като във всички романи на Константин Кацаров – водещ сюжета са страстите: влюбването, връзката, изневярата, разочарованието, понякога отмъщението, възмездието, самотата, равносметката. Пред всички тях – въпросите за отношенията. След някои, не след всички – уроците. Ще споделя с вас някои от тях, които на мен лично ми звучат като сентенции:

”Видях богати да пропадат и бедн да царуват. Намразвах истината и се влюбвах в лъжата. Носех нови дрехи, докато бленувах да ходя гол.”

“Замислих се също дали може да си живял без послание. Хрумна ми и че можеш да оставиш след себе си мелодия, която всички да обожават, но пък вътре в теб тя да е звучала фалшиво. Или обратното. Коя истина е за предпочитане? Тази, която е еликсир за сърцето ти, или тази, заради която те обикват и околните?”

“Кое избираме – по-хубавото или по-доброто? Забелязвали ли сте, че предпочитаме истината, облечена в лъскави дрехи пред тази в дрипи? Въпросът ми е риторичен. Животът е риторичен?”

“Facebook е и прекрасна играчка за прекрояване на общественото мнение. Също така е нож с две остриета. Оттам лесно разбираш кой колко копейки струва. Повечето потребители си остават само с лозунгите. Не им стиска да действат. Страхът е уважителна причина за бездействието”.

“Не е лошо понякога да вадим егото сии да го оставяме ввъв фризера за известно време да се поохлади”.

“Какво представлява разумът? Кара ли ни да балансираме или пък ни подтиква да сме егоисти? А може би балансьорът е съвестта? Тя със сигурност бе най-голмият лъжец, когото познавах.”

”Ако издигнеш страховете си на пиедестал, си загубил, преди да си започнал сражението за своето АЗ. Коренът на съществуването. Живата вода за съзнанието. Ако си достатъчно смел, ставаш главният рефер на собствения си живот. Останалото е суета, на която, ако си наистина пораснал, ще се усмихнеш горчиво.”

Честит имен ден на Константин Кацаров – Анна от новия спектакъл на Пловдивската опера и Веселка Кунчева – бългрската версия на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър “Исус Христос суперзвезда”, чиято премиера на 13 март не се случи заради обявеното извънредно положение в същия ден! Вокал на рок група Ренегат. Автор на 6 романа. Мъж на своята любима. Едно цяло с кучето му или нещо като Бал на своя ВЕД 😉 Баща на две деца.

Човек, готов да защитава социални и благотворителни каузи.

Приятел!

Бъди здрав и дръж здраво меча на вдъхновението си, Коце!