Костенец – защото го познавам на пръсти

Ако ти хареса някое място, непременно се връщаш, за да го видиш отново, но ако отидеш за трети, четвърти път…, със сигурност е повече от харесване. Има кътчета, които са ти станали любими и при всяко ходене ти се иска да ги зърнеш пак и да провериш дали всичко е на мястото си.

Ще ви разкажа за едно такова обично мое местенце, към което с нетърпение чаках да потегля. Няколко години подред почивах в курорта Вили Костенец, разположен на около три и половина километра над село Костенец. Не са много, но разликата в температурата се усеща. Както казват хората, живеещи там, качиш ли се до вилите, сваляш няколко градуса веднага – перфектно за бягство от летните горещини. 

За да стигнеш до него, най-напред минаваш през града със същото име. Да си призная, той не ме впечатли, но селото е друго нещо. То вече си е моето село. И не само защото го познавам на пръсти. Няма как да объркаш пътя към вилите, даже и да не си на ти с ориентацията. Почти на всеки 100 метра има табели с надпис „към Езерото“. Това е правилната посока. Мястото е приказно красиво и спокойно – гори, поляни, птичи песни.

Тук имаш прекрасната възможност всеки ден да си щъкаш на воля в една или друга посока, хубавини – колкото искаш.

Само на километър и половина е Костенският водопад, вдъхновил Иван Вазов със заглушителната си песен.

Разположен е на река Чавча /Стара река/, приток на Марица. Местните хора разказват колко е пълноводен напролет. Но ако лятото е по-сушаво, този „грамаден стълб, с рев бесен“ можеш само да си го представяш.

Аз успях да го видя и чуя чак на третата година.

Мястото е живописно не само заради красотата на водопада, но и заради отвесните скали пред него и многото зеленина. Сега вече има хубаво оформена и осветена пътека, парапети, мостче, пейки.

Водопадът е обявен за природна забележителност. Много хора идват тук на еднодневна разходка. Има широк паркинг, има и къде да се хапне. А ако денят е неделя, на площадчето пред входа на водопада може да си купите домашно приготвени сирене и овче мляко. Изпитани са, много са вкусни. В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода, която дълго време се е ползвала от местното население, но впоследствие е била разрушена при земетресение. Сега на това място е построен и вече работи хотел Терма Костенец.

Вляво от водопада има път, който води към хижа „Гургулица“. Разстоянието е около 4 км, а пътят е асфалтов, така че може да се стигне и с кола.

От хижата се тръгва към водопада Скаловитец, местните го наричат още Скаловитски водопад. Пътеката в началото е обозначена, но в един момент изчезват всякакви маркировки. Предупредиха ни да внимаваме, затова на няколко ключови места си поставяхме белези, по които да се ориентираме. На отиване се върви лесно, защото пътеката се спуска надолу. На връщане се катериш по склона, така че и времето, и умората са повече. Водата пада от около 25 м височина, но е доста оскъдна, имаш чувството, че можеш да я събереш в шепите си. Въпреки това, разходката дотам си заслужава.

Вече споменах табелите с надпис „към Езерото“. На стотина метра преди водопада има отбивка вляво, която те спуска към комплекса. Посрещат те тези дървени скулптури, изработени от Борис Кючуков .

Хотелът и ресторантът на открито са китно вписани в гората. До тях има изкуствено езеро на две нива с пъстърва и патици.

Комплексът разполага и с открит минерален басейн, но той е изнесен на по-високо и слънчево място.

Тук може да изпиете по една студена бира или само по кафе. Ако решите да хапнете, има разнообразно меню, което включва, разбира се, пъстърва на скара. Опитайте морковената торта с маскарпоне, струва си.

На 2 км от водопада /по пътя към вилите/ се намира храмът „Успение Богородично“, който е осветен лично от Патриарх Максим.

Построен е на мястото на стара развалена църква, която е свързана с историята ни от времето на османското робство.

Зад параклиса се открива хубава гледка към селото. 

Дойде ред и на любимото ми село Костенец. От вилите до него слизаш бързо. Спокойно можеш да си предвиждаш два часа, ако не всеки ден, поне през ден, за да изпиеш едно фрапе или сок не на терасата на хотела /по мързеливия начин/, а като повървиш преди това. Как да не ти се услади после кафето, та три километра и половина са си цяла екскурзия. А в селото всичко е приветливо – и цветята, и къщите, и хората, даже и камъните.

Едно от кафенетата в центъра веднага ти привлича погледа с алпинеума, върху който е кацнал макет на възрожденска къща, интересна идея на собственика – родолюбец.

И кафенето ми е вече любимо, даже и любима маса си имам.

В село Костенец е интересно да се види и храмът „Свети Архангел Михаил“. Съществува от 1854 година и е паметник на културата. В църквата има запазени стенописи, стари книги и документи на повече от век.

На връщане от селото можеш да спираш и да си почиваш, има специално оформени кътчета за отдих с пейки. Можеш да си набереш и букет горски теменужки.

И така до следващото слизане в селото или до следващата дестинация.