Академично слово за литературата

от Екатерина Костова · юни 8, 2024

прочетено по време на връчването на титлата “Доктор хонорис кауза на вестник “Пловдивски университет”, 31 май 2024 г. в 6-та аудитория на ПУ “Паисий Хилендарски”

Уважаеми г-н главен редактор на в-к „Пловдивски университет! Почитаеми преподаватели, студенти, бивши студенти! Скъпи приятели на пловдивската Алма Матер, на книгите! Г-жо Запрянова, моя любима учителко по български език и литература! Мамо!

Признавам, че прехвърлила хребета на живота си, съм писала в множество жанрове и като писател, и като журналист, но след този 24 май за първи път отворих празния файл за началото на първото ми академично слово. Поводът е на цели 26 години. Пресметнах, че съм била на 29, когато е започнала традицията да се връчва на писател титлата „Доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет“, а той да чете академично слово за литературата. Точно 10 години по-рано прекрачих този праг и за първи път влязох в 6-та аудитория. По това време не знаех нито че ще стана журналист, нито че ще пиша книги.

Просто… обичах литературата!

Има множество определения какво е тя. Общото между тях е, че е изкуство на словото. Ако се задълбочите, както подобава на изкушените да изучават това изкуство, неминуемо ще срещнете дефиницията на академик Михаил Арнаудов от средата на 20 век, че литература е „всяко словесно произведение, което никне от творческо настроение и има художествено настроение“. Колкото повече се увличате в познанията за литературата, толкова още и още определения ще срещате. И точно в това, че едни ще предпочитат да я поставят само в границите на „великите книги“, а други ще разширяват тези граници до „всичко написано“, ще откриете защо проф. Светлозар Игов я нарича „най-демократичното изкуство“.

Проф. Светлозар Игов – вече над дъба на Пенчо

В интервю за вестник „Култура“ от 2017 година той казва, че при литературата статут на оригинална творба има и високотиражният текст. И дава сравнение с други изкуства: „В живописта статут на оригинал има само нарисуваната от художника картина, в музиката – само инструментално и/или вокално изпълнена музикална творба“. Продължавам с цитат от любимия ми професор: „след откритието на Гутенберг литературата става все по-достъпна в един свят, в който все повече хора могат да четат“.

Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, по-известен като Йохан Гутенберг, е основоположник на съвременното книгопечатане. Той изобретява печатната преса с ръчен набор букви от оловна сплав около 1439 година. Неслучайно това се определя като едно от най-важните събития на Новото време. Знаете, че Новото време е периодът след Античността и Средновековието, когато промените във всичко – от възприемането на света, през обществените отношения, стопанството и политиката – избухват в цвят като вече неудържими пролетни пъпки.

Какво става в следащите шест века? Литературата преминава през Ренесанса, Класицизма, Просвещението, Романтизма, Реализма, Натурализма, Символизма, Модернизма и Съвременноста със сърдитите ѝ млади хора, абсурдистите, фантастите и стига до пост теченията, амалгамите на жанровете и фентъзи разцвета.

Днес виждам литературата да шества повече отвсякога приета, но и повече отвсякога отхвърлена.

Приета – защото след Гутенберг – за света на написаното революционна роля изиграва сър Тимъти Джон Бърнърс-Лий. През 80-те и 90-те години на 20 век той създава онази мрежа на мрежите, която се превръща в нов, мета свят за съвременния човек. Вплитаме се доброволно в World Wide Web. И трите дабъл ю-та днес са като шифър за портала към петата посока след изток-запад-север и юг. Провидял в тази нова посока възможност хората да общуват, без да са физически заедно, точно преди 20 години – само преди 20 години – един друг мъж – Марк Зукърбърг, без да знае, ще даде ново развитие и на литературата. Фейсбук, който той създава, отдавна не е мрежа за контакт на студентите от Харвард. Днес в нея сме над 3 милиарда. И пишем. Неграмотността – в смисъл на това да не познаваш азбуката и да не можеш да се изразяваш писмено – е останала в миналото. Проблемът днес е да пишем правилно, но това е тема на друга дискусия.

Тук говорим, че книгата вече не е единствената медия на писаното слово, Worl Wide Web върви паралелно с нея и статистиците със сигурност могат да кажат дали не я и изпреварила. Днес всеки може да пише не само статуси в социалните мрежи, но и творби. Има авторски страници, литературни платформи, писателски блогове. Но дали с дигитализацията не започва да достига своя апогей започналата да се разширява след откритието на Гутенберг Вселена на онези книги, която водеше цели пет и половина столетия хората в света на въображението, за да им покаже това, което не могат сами да достигнат, да ги предизвика, да ги развълнува, да ги възвиси и да ги пречисти?

Помислете! Световната мрежа разруши границите и днес всеки може да стане виртуален приятел с авторитетите, общуването с които допреди 20-30 години е било привилегия за определени кръгове. Сега можем да прочетем в реално време какво мисли любим писател. Да проследим – пак така – кое го вдъхновява. И вероятно не малко, вдъхновени от него, също да опитат да пишат. „Всички пишем“, както казва американката Ан Хандли, експерт по дигитален маркетинг, издала книга със съвети как да пишем завлядяващи текстове. Нейната книга не е единствена. Тя дава инструменти на грамотните, с които те по-лесно да „влязат в обувките“ на читателя и неговите очаквания. И така, обсебени от лайк-модата на хилядолетието, армия четящи книгите с подобни съвети се превръщат в армия от пишещи.

Спомнете си опредлението на проф. Игов за демократичния характер на литературата и вижте как всеки днес ѝ пристава – от спортисти, през актьори, до манекенки и политици. Те пишат книги, книгите, както вече споменах, съвсем не е задължително да са напечатани на хартия… И произведенията – произведените текстове на всякаква тематика и в най-разнообразни жанрове – вървят към своите читатели все повече като на поточна линия. Ако бях литературен историк, бих изследвала в това море от литература дали се променя тази, която има място в литературния процес на нашата страна като брой писатели в сравнение с 20-те години на миналия век например? И как изглежда този процес като скорост на фона на динамичността, наложена от дигитализацията.

Тук е мястото да отбележа защо малко по-рано споменах, че литературата е все по-отхвърлена. Говорих за поточната линия на произведенията. Вижте и разпространението им. От елитарен – преди столетия от ръка на ръка, през библиотеките като храмове на духовността и знанието след това – днес достъпът до книгата става все по-масов, все по-консуматорски. Ще дам пример с Панаирите на книгите – да, писателите ходим на тях, за да се срещнем за няколко часа с читатели – но извън тези живи срещи, като начин на предлагане на книгите те експолатират консуматорското чувство на четящата публика. „Промоция“, книги за 5 лева, за 2 лева. Не е дистопия. Тъжна реалност е, че докато под поодбни етикети за намаление намираме истинка класика – българска и световна, с „бестселър“ се кичат и книги на хора, които е много възможно дори да не са написали сами.

И така. Дали е литература вече всичко написано и пишещо се в тази, обладана от тъмната сила на консуматорството философия на нашия век, която учи хората да четат, но ги приучва все по-трудно да искат да разчитат празните полета между думите? Всеки, който разкаже живота си в книга, писател ли е? Ще ви дам моя отговор с консуматорски пример. Красиво опакована кутия, в която откривате изящно скулптрирани бонбони. Посягате към един и се оказва пластмасов.

Докога обаче ще издържи да се разширява, да се раздува балонът на „опаковано-готовата“, лесносмилаемата, заводска литературна продукция?.

Учени, изследващи разширяващата се Вселена, преди две години публикуваха предположение, че след близо 13,8 милиарда години непрекъснато разширение Вселената може скоро да спре и след това да започне бавно да се свива. В тяхната теория свиването ще приключи милиарди години по-късно със смърт или може би с прераждане на времето и пространство. Колко хубаво би било такова прераждане да се случи с Вселената на литературата – онази, която наистина развихря въображението и ни кара да съпреживяваме с героите безброй животи! За да се върнем към нашия собствен по-мъдри и вероятно по-добри. Затова обаче ще е необходима силна центробежна сила, която да привлече към ядрото ѝ разпръсналите се галактики и да ги приласкае, за да ги задържи.

Постлитературно, постжурналистически, постакадемично вярвам, че такава сила съществува! И че всеки от вас – уважаеми г-н главен редактор на в-к „Пловдивски университет, почитаеми преподаватели, студенти, бивши студенти, скъпи приятели на пловдивската Алма Матер, на книгите – всеки от нас тук може да я открие в себе си. Не в теоретичното определение за литературата, което ще приеме. А просто… в обичта към нея.

Тази вечер в Пловдивския университет, дал името на вестника, в който все още прохождах и като писател, и като журналист, аз заставам пред вас в тази тъмна тога като чисто бял лист в аудиторията, в която след мен ще влизат, и влизат, и влизат следващите „Доктор хонорис кауза“ на университетския вестник.

Вестник „Пловдивски университет“ – първият знак за пътя ми

А геометрията на улиците и къщите в този наш древен и вечен Пловдив ще е азбуката, по която вековете ще продължат да четат историите на хората…

Не пропускайте още:

3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май

Връщам се в Пловдивския университет за премиерата на „Време. Кръв. Пясък.“

Новият ми роман е историческо фентъзи за Гражданската война в Испания

“Юлиански календар“ в галерия „Възраждане“ показва картина на Юли Шумарев по неизлезлия ми още роман

F2F Поезия: Морето – Тильо Тилев

„Кръстопът на тишината“. Би трябвало да няма нищо, а има всичко!

„Кръстопът на тишината“ с премиера в Пловдив

“Кръстопът на тишината” тръгва към читателите си

Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот