Свободата след робството – честит 3 март
Днес е 3 март. Свободата след робството позволява някои да изкормват историята ни. Заради война извън страната ни да презират нашето освобождение. 2 века преди днешния ден.
Но не разбират ли, че това са други хора, че ние сме други хора, че времето е друго? Как заради днес се мрази вчера? А утре, ако нас ни мразят заради днес? Докъде може да се стигне с отричането?
Щом се посяга на паметта за нашите опълченци, за русите, белорусите, фините, украинците, румънците, паднали за свободата на нашите баби и дядовци, не предаваме ли тях самите и надеждата им децата им, сиреч ние самите, да сме свободни? Впрочем, предателствата вероятно се раждат от добри подбуди, според предателите. Това да помним. И да не сме готови да разпалваме гражданска война у нас заради война близо до нас.
Не мога да повярвам, че не сме научили нищо от последните два века на кръвопролития ние, разлигавените деца на посттоталитаризма, които гледаме кръв по телевизора и на кино. Да, от нея може да ни се доповръща, но няма да ни заболи.
Е, успяхме да превърнем демокрацията в постдемократичен снобизъм. И от уюта на презадоволеното си битие с присъщата непогрешимост на палача да ръкопляскаме на забраняването на медии, на свалянето на спектакли, на прогонването от сцените на изкуство и творци, на отнемането на наградите им само защото са родени в страната, която воюва…
Няма правилни и неправилни войни. Няма правилни и неправилни канали за информация. Няма правилни и неправилни таланти. Има вживели се пазачи на абсолютната истина, които искат да определят това. А някой беше написал – кой ще пази пазачите?
В Испания гражданската война още е болка за хората. Някой се опита да запали тази болка преди две-три години. Да раздели испанците. И за малко да успее. Но толкова много кръв между братя може само да попива в земята още векове, преди да послужи за фитил, от който да пламне нова клада.
Да не искаме това за никого. Да искаме само войната да спре. Веднага! За да почистят раните на синовете си майките и любимите им. И нека никой утре не забравя историята днес. Нека не опитва да я изкормва. Нека не предава нито една пролята кръв. Нека сам да решава дали и кога да прости. Но нека не я отмъщава!
Защото само онзи, който е бил на война, знае защо Дебелянов е казал: мъртвият не ни е враг.
Поклон пред мъртвите. Почест пред паметниците им. Днес, когато си спомняме Oсвобождението!
