В Колорадо ваксинират през прозореца на колата

автор: Таня Атанасова

Малко за организацията на ваксинирането в Колорадо. С една дума: чудесна е организацията. Говоря за настоящата масова ваксинация на населението на щата – без възрастови или професионални рестрикции.

Губернаторът обеща щатът да отвори за “general public vaccination” тази седмица, и това вече е факт – щатът отвори за масова ваксинация, на общо основание. Днес дъщеря ни беше ваксинирана с Johnson & Johnson.

Траяна е на 19, ще навърши 20 г. след двайсетина дни и няма заболявания, които да ѝ дават възможност за по-ранен ред за ваксинация. Тоест, класически представител на масовата публика. (Останалите у дома минахме по реда си – ние със Жоро втората доза Pfizer преди седмица, баща ми втората доза Moderna преди месец)

Как стигнахме до днешния ден?

Лесно и кратко. Който е бил някога пациент в системата на две големи болнични вериги в Колорадо – Centura Health и университетските болници на UC Health – има акаунт в онлайн системите им, до който има достъп посредством мобилните им приложения.

Всеки получава известие, че автоматично всички акаунти са вкарани в списъците за ваксиниране, и че когато ни дойде редът, ще получим известие да си направим час в графиците на съответната система. Ако междувременно си се ваксинирал (или пък не желаеш ваксиниране) – отказваш тази опция в акаунта си в приложението, и толкоз…

Тези, които не са били пациенти в тези системи, спокойно могат да си направят акаунт, за да ползват същата тази услуга. Или просто да потърсят достъп до регистрация за масовата ваксинация – да речем, като използват линк като този, предоставен от Centura Health Colorado.

Онлайн записването

И така, “онлайн записването” на Траяна миналата седмица включваше потвърждаването на двете ѝ имена, мобилен телефон, и имейл адрес, плюс потвърждаване на физическия ѝ адрес. Получи код по телефона си, с който да потвърди самоличността си. После стигна до екран, който имаше три опции – по една за всеки вид ваксина: Pfizer, Moderna, or Johnson & Johnsonи техните правни условия – едни от които, на съответната предпочитана от нея ваксина, тя трябваше да приеме с подпис (завъртя ченгел на екрана).

Бързо се разбра, че има списък за изчакване (wait list) за първите две марки ваксини, но че за Johnson &Johnson можеш да си направиш час само за след седмица. Чудесно.Избра си дата и час, които я устройват (днес, 11.45 am). Получи потвъждение по телефона със SMS за запазения си час, който съдържаше номер на резервацията за този час, и бар код. Същото потвърждение пристига и по имейл. В имейла имаше и абзац, че е възможна промяната на часа, ако евентуално нямат наличност на ваксини в този момент….

Това е. Много по-сложно е да се опише с думи, отколкото да се направи на телефона.

Отне буквално 3-4 минути. Определени са градски центрове за масовата ваксинация в Колорадо (според местоживеенето на човека) – обикновено огромни паркинги в твоя град и съседните близки градове. Имаш избор къде да отидеш, макар и да караш 50 мили дотам…

В Колорадо Спрингс мястото е Broadmoor World Arena

Това е внушителна зала за спортни мероприятия, концерти, и всякакви публични събития като дипломиране на гимназии, колежи, и т.н. Паркингът ѝ е необятен, но организацията на събитието там днес беше перфектна. Можете да разгледате снимките (извинявам се за качеството им). Всяка кола влиза от улицата през определения вход закъм паркинга, няма бързане или пререждане; навсякъде е пълно с усмихнати доброволци на всякаква възраст, със светлоотражателни жилетки, които насочват всяка кола в правилната посока.

Всички коли се движим в редица, и стигаме до различните постове. Всички хора навън и в колите са с маски – в някои от колите има по 4-5 човека за ваксиниране, както ще разберем по-късно.

Пост 1 – Усмихнатата жена, която се доближава до колата ни, ни пита кой от нас тримата е за ваксинация днес. Посочваме Траяна на задната седалка. Жената иска да види баркода за часа ѝ на телефона ѝ, отбелязва нещо на iPad-а си, и ѝ подава два документа информационна литература относно какво да очаква в следващите дни като евентуални странични ефекти от ваксината. Пита Траяна дали има някакви Ковид-18 симптоми – и я съветва също да си помисли за алергии и да ги каже на персонала, който ще ѝ прави ваксината. Thank you, goodbye.

Пост 2 – Усмихнат батко проверява баркода, отбелязва нещо и той на iPad-а си, пита други от нас ще се ваксинират ли днес, и ни сочи накъде да тръгнем и къде да завием (все между оградителни колчета по пътя ни) зaкъм следващия пост.

Пост 3 – Усмихнати момчета с палки ни насочват в различните опашки за определения пост за ваксиниране – до едни палаткови навеси на паркинга (Жоро преброи общо седем такива палатки за ваксиниране). Караме си все след едно и също BMW още от булеварда… чувстваме се почти приятели в редицата от едни и същи коли. Ред и дисциплина навсякъде. Стотици приветливи доброволци се грижат за нас. В прекрасни ръце сме.

Пост 4 – Доброволци щъкат между колите в редиците и записват информация на iPad-ите си…. Идва нашето момиче, лицето ѝ грейва в усмивка, и ни пита кой ще се ваксинира днес. Проверява имената на Траяна, иска ѝ рождената дата, записва всичко; поглежда баркода, потвърждава, че всичко е окей – и любезно ни се извинява, че ще се наложи да изчакаме няколкото коли пред нас, докато стигнем до навеса и Траяна получи ваксината си. Ние благодарим за цялата им прекрасна организация. Момичето се разтопява (“Аwww, thank YOU, guys, for doing this today…”)

Седим си в колата и наблюдаваме как усмихнати доброволци улесняват работата на усмихнати медицински сестри, които поставят ваксините на хората през отворените прозорци на колите им.

Никой не слиза, те обикалят колите, и така поставят ваксините …Под всеки навес има маса, на която държат необходимите им материали. До всеки навес има метален контейнер с размер на голямо помещение, с генератор и климатик, в който служителите влизат и излизат – вероятно вътре са хладилниците с ваксините. Около масите има специални червени запечатани кутии, обозначени със знака за “опасни биологични отпадъци” (biohazard waste symbol), в който през малък специален отвор изхвърлят спринцовките след ваксиниране….

Пост 5 – идва и нашият ред. Поредните усмихнати две млади момичета се насочват към нас, питат Траяна за алергии, дават ѝ разяснения, медицинската сестра ѝ показва сприцовката, шегуват се, че пациентката няма да припада, и, така през прозореца, ваксината ѝ е поставена. Еднократна ваксина, само една доза.

Дават ѝ ваксинационния паспорт/карта. Благодарим сърдечно на момичетата, те на нас също.Казват ни да отидем на следващата паркинг-зона и да изчакаме там 15 минути за евентуални реакции, преди да си тръгнем. Група батковци ни насочват с палки към този друг паркинг и един разпалено ръкомаха към всяка поредна кола, показвайки ѝ точно на кое място да паркира. Ние, разбира се, паркираме до нашите “приятели” с BMW-то. След две минути идва поредното усмихнато момиче, които ни обяснява, че ако случайно Траяна започне да изпитва някаква странна постваксинационна реакция, или просто иска нещо да попита, да свирнем с клаксона – и веднага при нас ще дойде медицинско лице за помощ. Постояхме, погледахме, времето мина, и оттам си тръгнахме…

Благодарим на организаторите за невероятния ред. Всяка стъпка беше абсолютно удоволствие. Всеки доброволец беше на мястото си, и подобна огромна работа беше свършена гладко и безболезнено, без никакъв проблем за гражданите. Няма да правя никакви сравнения с други места и събития. Всеки прави каквото може и е важно да се ваксинираме, за да пазим онези, които имат заболявания, които не им позволяват подобна възможност.

И дано дочакаме по-добри дни, които да ни върнат в предишните времена, когато не сме оценявали достатъчно лукса да се придвижваме свободно и да бъдем където и с когото искаме…