Момичето от Барселона

Ла Рамбла свети

и не спи

момичето от Барселона,

целувки трябва да изпраща

на туристите.

По въздуха ги пуска

от балкона си

на втория етаж –

и като бели лодки

те плъзват се към тях

и акостират

на пристана до спомена

за тази нощ.

И бялата му рокля

се люлее.

Блестят косите му

в платинено.

И кърваво-червени устните му

следа върху ревера на нощта

оставят…

Какъв спектакъл от балкона

на втория етаж!

Ла Рамбла се раздира

от светкавици

на фотоапарати.

И аплаузите валят

нагоре –

Музея на еротиката стигат.

И наводняват го.

Тогава

прибира се за миг

зад френските прозорци

момичето от Рамбла.

Изсушава се.

Излиза пак. И пак

целувките му

тръгват без посока.

Като очите му,

които търсят някого.

И като мислите,

които даже в сънищата

бряг не откриват.

Нито котва

в Музея на еротиката –

море на втория етаж.

А под балкона му

туристите са вдигнали глави

и наблюдават

момичето от Барселона,

летящата му рокля и бедрата,

които светят като магистрали

към черната луна

на пъпа –

проблясващ като фар

в Музея на еротиката.

Балконът е изящен

с орнаментите си.

Вратите са отворени,

а вътре свети.

Писмо започнато

на бюрото лежи

и черен маркер.

И устни кърваво червени

в края му

са избродирали

очакване.

Момичето от Барселона

работи като Mерилин Монро

на осем часа,

а влюбено е в пощальона.

И след смяната,

когато бялата си рокля

смени с фланелка

и с протрити джинси,

и пусне черните си къдри

от перуката

писмото ще довърши

и ще го прати

до своята любов.

Ла Рамбла

ще се събуди

още преди изгрев.

Ветрецът тюла на пердетата

ще духне фино.

Ролетките на магазините

ще се повдигнат,

коли и кегове,

търкаляни с подвикване,

ше гръмнат.

Момичето от Браселона

тогава ще заспи.

И ще сънува

как любовта му

идва с пощата

по залез.

автор: Екатерина Костова