Инж. Реймънд Хуувс – за първата мисия на човечеството в орбита около комета и до самата комета

Той е инженер по научни операции на кораба Розета,  от 1999 до изстрелването му през 2004 г. Участва и в приземяването на кораба на кометата ,,67Р Чурюмов-Герасименко” на 30 септември 2016 година на 700 млн. километра от Земята. Инженер Реймънд Хуувс от Европейската космическа агенция (ЕКА). Гост в Пловдив по покана на програма “Космически предизвикателства” на ЕС, която ще бъде популяризирана у нас в продължение на 1 месец чрез 4 лекции. В Планетариума на пловдивския Природонаучен музей Хуувс изнесе първата си лекция, а след това разказа за космическите мисии, в които участва, и пред журналиста Михаил Ванчев: 

Инженер Хуувс, каква беше мисията на европейския космически кораб Розета? Какво ново познание даде тя на хората?

Р. Хуувс – Това е първата мисия на човечеството в орбита около комета и до самата комета. Розета изучаваше кометата ,,67Р Чурюмов-Герасименко” за дълъг период. Имало е и други мисии на космически кораби, но те само са прелитали в близост до комети. Познанието, което добихме са резултат от физически наблюдения. Тези данни получихме, преди кометата да достигне най-близката си точка до Слънцето и след това – всъщност това е голяма част от жизнения цикъл на една комета.

За първи път някой успява да “уцели” толкова малка точка в Космоса, каквато е една комета. Това ли беше най-значимото техническо предизвикателство?

Р. Хуувс – Една мисия на 700 милиона километра от Земята има много технически предизвикателства. Първото и основното е да достигнем до кометата. Другото предизвикателство е, че мисията продължи над 10 години и всички системи на Розета трябва да функционират безотказно в дълбокия Космос – близко до Слънцето и далече от него, но близко до Юпитер. Сложна беше и оптическата навигация около кометата – това означаваше да правим постоянни оптически наблюдения, за да преценим къде точно се намираме и да коригираме плета на Розета в орбитата й. Предизвикателство беше да приземим малкия космически кораб върху ,,67Р Чурюмов-Герасименко”. Зададохме му точна позиция за кацане и той кацна точно там.

Колко специалисти работеха в екипа за полета на Розета и колко струваше този полет?

Р. Хуувс – Трудно е да се каже с точност. Концепцията за този полет се роди през 1984 година. В началото екипът бе малък, но после се разрастна и в него се включиха хората от Европейската космическа агенция, от компаниите, които построиха космическия кораб Розета и всички учени. Общо, по моя преценка, в екипа са участвали между 500 и 1000 учени и специалисти. Стойността на проекта бе 1,2 милиарда евро.

Инженер Хуувс, имаше ли моменти, в които бяхте притеснени за успеха на мисията?

Р. Хуувс – За успеха на мисията никога не съм бил притеснен. Още когато космическият кораб Розета достигна до кометата всички знаехме, че това е голям успех, защото получихме много данни за нея. Иначе съм се притеснявал за много неща, но това са нормалните служебни притеснения на един инженер по научните операции.

Когато космически кораб кацна на кометата, всички са се радвали. Но с това е приключила и мисията му. Не изпитахте ли и малко тъга?

Р. Хуувс – Всички бяхме щастливи и нещастни – космическият ни кораб всъщност се разби на точно определено място и с това свършихме мисията ни. Ръководителят на мисията ни каза: “Ние бяхме страхотна рок-група и завършихме точно както завършват рокаджиите – на върха на своята популярност.”

Оттук нататък накъде?

Р. Хуувс – Следващите ни мисии са към Меркурий – Бепи Коломбо и за нея разказвам в експозето си тук в Природо-научния музей в Пловдив. Имаме одобрена мисия и до ледените луни на Юпитер, планираме мисии до астероиди, но в момента преценяваме дали е по възможностите ни.