Рокли крият тайни в красивата история на британката Софи Никълс
Има книги, които трябва да се преживеят като аромати – да се оставиш да бъдеш отнесен. Това се случи с „Роклята” преди 5 години, когато независимата авторка Софи Никълс пусна е-версията на книгата си в Amazon. Романът наистина отнесе аудиторията и няколко месеца бе в топ 10 по продажби в електронния гигант. Сега бестселърът предстои да очарова и българските читателки. „Роклята” (ИК „Сиела”) не е жанров роман, макар изпълнен с магия. В него има любов, но не това е основното; има фантастичен елемент, но все пак твърде малък, за да можем да определим историята като фентъзи. Какъв жанр е тогава? Това, което най-добре описва „Роклята”, е, че това е книга за добротата и вярата в щастливия изход от всяка ситуация.
Всичко започва с пристигането на майка и дъщеря в северния британски град Йорк. Фабия Морено отваря магазин за винтидж облекла и докато тя се опитва да развие бизнеса си, дъщеря ѝ Ела се бори да се адаптира към новата среда след поредното преместване. Двете жени са свързани и от своя малка тайна – дарба, която също ги отличава от жителите на Йорк. Разбира се, мнозина ще застанат срещу тях – било от завист, било от предразсъдъци към чуждия им произход и свободните им идеи. Фабия се чувства принудена отново да побегне към ново място. Но какво ли ще стане този път? И ще успеят ли двете най-накрая да намерят град, който да наричат свой дом?…
Мнозина от читателите на дебютиращата през 2011 г. Никълс признават, че са били силно привлечени от поетичния ѝ стил. Това се дължи на академичната школовка на британката – тя преподава творческо писане в Teesside University, автор е също и на стихосбирката Refugees. Факт е, че без никаква рекламна активност и само с електронно издание „Роклята” се задържа необичайно дълго сред най-комерсиално успешните книги на Amazon – огромно признание за качеството на прозата на Софи Никълс.
Представете си, че виждате дреха, в която се влюбвате моментално и която ви пасва по мярка. Ето такова усещане за удоволствие носи „Роклята”, често сравнявана с „Шоколад” на Джоан Харис като внушение за топла, женска книга.
