Български храни, занаяти и породи на “Тера Мадре Балкани 2016”
Български производители представят свежи и преработени храни, автохтонни породи, стари български сортове и традиционни занаяти на изложението “Тера Мадре Балкани 2016”. Тази година то се провежда в Тирана под мотото “Да поставим фермерите на първо място”. Колбасът нафпавок, зелено сирене, стари сортове куртовски розови домати, източна балканска свиня са само част от родните продукти на изложението, което събира в албанската столица 350 делегати oт 13 страни .България се представя с прочутия колбас нафпавок, който Дешка Кротева от село Горно Драглище приготвя по старинна традиционна рецепта. Колбасът напомня бански старец, но се приготвя само през декември. Името идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, „нафпва“, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол.
Цветан и Цонка Димитрови от Черни вит показват на бъларския щанд уникалното зелено сирене. То е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път. Тя променя и обогатява аромата и вкуса, а самото зелено сирене се създава от непастьоризирано, пълномаслено мляко.
Секретарят на читалище „Любен Каравелов 1897″ в село Куртово Конаре Емилия Шушарова, заедно с група местни жени, показват на “Тера Мадре Балкани 2016” традиционни стари сортове куртовски розови домати и капия, както и лютеници, приготвени по стари рецепти. Благодарение на усилията на Шушарова Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти се провежда седем поредни години в Куртово Конаре.
Радостина Донева от ферма “Кулев” в село Веселиново представя на изложението автохтонната порода източна балканска свиня. Донева е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня – българска стара местна порода с древен произход. По нашите земи породата е отглеждана от тракийски племена и селектирана в продължение на векове. През 1952 г. представителите от породата са представлявали 64,56% от свинете Преславския район и 41,9% от свинете в Шуменския.
Екип от фондация “Биоразнообразие” представят сол, добита от Атанасовското езеро и показват връзката между защитата на природата и съхраняването на традиционния поминък. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници, но той е изоставен по време на Първата световна война. Езерото е концесионирано отново през 1921 г. от немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е произведена първата продукция. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, който не се отразява негативно на обитателите на резервата.
На централния площад „Майка Тереза“ в Тирана е организиран пазар „Плодовете на земята“, където в повече от 50 шатри посетителите откриват продукти от различни общности, и такива включени в Съкровищницата на вкусове , каталогът на Slow Food за хранителното биоразнообразие по света.
Тази година темата на “Тера Мадре Балкани 2016” – “Да поставим фермерите на първо място”, подчертава необходимостта в центъра на политическата сцена да застанат малките производители на храни, което ще гарантира устойчивото развитие на региона.
Събитието се организира от VIS Albania и Slow Food в Albania с подкрепата на Slow Food, албанското Министерство на земеделието, Министерството на икономическото развитие, туризъм, търговия и предприемачество и Община Тирана. Партньори по проекта са Университетът по селско стопанство в Тирана и Италианската агенция за международно сътрудничество. Четвъртото издание на “Тера Мадре Балкани” се организира в рамките на проект ESSEDRA, съфинансиран от Европейския съюз ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и реализиран от Slow Food с цел подпомагане на процесите на интеграция на Балканските страни към ЕС чрез укрепване на гражданското общество и неговия капацитет да влияе върху политиките като популяризира устойчиви модели на селско развитие.