От 2017 година смъкваме нивото на химизация при растителната защита
Специалисти и фермери ще отпразнуват на 15 януари в Хисаря 120 годишнината от организираната растителна защита в България и 20-годишнината от създаването на Българската асоциация за растителна защита. Проф. Янко Димитров, декан на факултета по растителна защита и агроекология в Аграрния университет и член на Управителния съвет на Българската асоциация по растителна защита припомни, че началото е дадено с указ на княз Фердинанд за борба с филоксерата. В днешната браншова организация пък членуват около 60 на сто от компаниите, които работят в сектора. През 2014 година те са продали препарати за защита на растенията от болести и неприятели за почти 200 милиона лева, а общата стойност на капитала на тези компании се оценява на около 2 милиарда лева.
Според проф. Димитров растителната защита в България като потребност и актуалност е съизмерима с това, което се прави в развитите аграрни индустрии на Европа. Тя обаче изостава като организираност. “Според Закона за растителна защита от 2013 година отговорността за растителната защита е в крайния производител на аграрна продукция при контрол от държавата. А трябва да бъде отговорност на професионалната част /коя е тя – да се посочи/ на обществото, защото се отнася до икономически резултати, здравето на хората и екологията” – коментира професор Димитров.
На общото събрание на Българската асоциация по растителна защита в Хисаря ще бъде дискутиран и една общоевропейска тенденция, в която България ще се включи. От 2017 година в ЕС се въвежда практиката на интегрирано управление на вредителите. Относителният дял на това управление спрямо общата земеделска продукция трябва да бъде много висок. Целта е опазване на културните растения с минимално възможна химическа защита. Прилага се малка химическа интервенция в период, който е безопасен за продукцията и здравето на хората и е гаранция за безопасна храна. Ще има специална емблема за агропродукция, която е резултат от интегрирано производство. Очаква се относителният дял на това управление спрямо общата земеделска продукция да бъде много висок, а цените на продукцията от този клас – по-високи.. “Това не са практики от биоземеделието, което дава до 3 на сто от агропродукцията в ЕС, но не е и практиката на масово използване на химически препарати” – казва проф. Димитров. Той заяви още, че в Аграрния университет студентите вече са обучени да работят и в тази нова щадяща насока в растителната защита. В момента във факултета по растителна защита и агроекология се обучават 650 бакалаври и магистри или общо около 30-35 на сто от всички обучавани студенти в Аграрния университет.
Растителната защита има специално отношение и към биологичното земеделие, макар че в страната ни биопродукцията е много по-ниска от тази в Европа, коментира проф. Янко Димитров. В Хисаря той ще защити убеждението си, че на биоземеделието трябва да се гледа като ресурс на природата, а не като на идея на производителя. “Ако отидем в планинските и подпланинските райони на България, ние имаме идеалния ресурс за биологично земеделие. Там и сега не се води интензивна борба с вредителите на растенията, защото условията не позволяват те да се разпространяват” – заключи именитият български учен.
