Индия е многоцветна, но със силни, ярки цветове – пастелът и меланхолията не са характерни за нея

Автор: Теодора Кирякова

Пътуването ми до Индия беше най-неочакваният подарък, поднасян ми някога от мои близки, а и от съдбата. Никога не съм мечтала да видя Индия. Не бих казала, че съм била завладяна от културата ѝ. Мистиката на изтока не ме е занимавала. Затова когато в един момент осъзнах какво пътуване ми предстои не знаех нито какво да очаквам, нито какво точно искам да науча и видя. Зарових се в пътеписи, публикувани в Интернет и в книги. Противоречиви спомни, накратко описани от някого така: Може да се влюбиш в Индия, можеш да я намразиш, но никога не можеш да останеш безразличен.

Дни след завръщането си оттам не исках да разказвам. Месец по- късно публикувах албума си във фейсбук. Едва сега започвам да осъзнавам колко прелестни, забележителни, впечатляващи места съм посетила.Защото това, с което се сблъскваш по улиците на Индия, ние наричаме мизерия: хора, спящи на тротоара, там готвят, там живеят… Прашните и мръсни улици са свят, с който се сблъскваш в момента, в който прекрачиш прага на хотела. Огромните, десетлентови пътища контрастират на безумното движение, което те изморява с непрекъснато надутите клаксони. Преливащите от стоки сергии привличат чужденеца точно толкова, колкото го отблъсква агресивното желанието на търговците да се пазарят с тях.

И все пак Индия е друга вселена, друг космос, към който любопитният турист се стреми.

Посетихме три града – Делхи, Джайпур и Агра. Различни, всеки със своя романтичен елемент. И много цветни. Така нареченият Златен триъгълник. Дали златото е цветът на Индия? Не мисля. Неочаквано, но още от небето се видя, че Делхи е много зелен. Градини и паркове изникваха пред нас в най-неочаквани моменти. Джайпур е известен като розовия град. Всъщност, розово не е точната окраска. Един от често срещаните строителни материали там е червеният пясъчен камък- цветът наподобява избеляло червено. А Агра – всички го свързват със снежната белота на мрамора, от който е изграден мавзолея Тадж Махал.

Цветът на Индия не е един. Индия е многоцветна, но със силни, ярки цветове – пастелът и меланхолията не са характерни за нея.

Тръгвайки за тази част на земята, мнозина ме предупредиха, че ще се сблъскам с друг свят, който може да не ми хареса. Страната на най-уханните и пикантни подправки не мирише на шафран. Колкото и чай да се продава по улиците ѝ, не той се усеща от хората. Но когато седнеш на масата, когато ти поднесат поредното непознато и люто ястие, откриваш най-прекрасните аромати и огладняваш на момента. Едни от най-хубавите мигове бяха когато като изследователи се опитвахме да открием какво всъщност сме си поръчали. Истината е, че подправките действат изкушаващо. Канела, мàсала, куркума.. познати и непознати семена и растения; съчетани очаквано и неочаквано… А маниерът да се поднася едновременно на всички, които са на масата създава на туриста усещането, че е изключително важен. Макар понякога да се налага да се чака повече от час.

Пазарът на подправки е една от забележителностите на Делхи. Да се разхождаш между масичките и павилионите с наредени аромати е забавно – имаш чувството че там се е събрал целият милионен град. Тълпи от туристи, посетители, носачи, търговци се надвикват, минаващите наблизо мотопеди създават още повече шум и имаш чувството че си във водовъртеж. Правим крачка встрани, влизаме там където са складовете и отново мизерията ни превзема. Тонове люти чушки чакат търговци от цял свят. Сграда, която пази някъде между орнаментите си величието на отминала епоха, сега разпарчетосана, е продадена на дребни търговци. От видяното става ясно, че се използва не само за складове, там живеят, там… и се къпят на открито…

В Индия има закон, който забранява целувките между мъж и жена на открито. В същото време няма нищо по-нормално от това двама мъже да се държат за ръка като израз на чисто приятелство, без подтекст. Още по-нормално е да видите мъж да уринира на улицата. Закони и нрави…

Влязохме в най-голямата джамия – Джейма месджит. Изискването бе да сме покрити от рамене до пети, дори и чехли ни предложиха. Предстоеше празник и покриваха стотиците откритите места за молитва с платнища, за да не слънчасат вярващите. Местата са разпределени – кой къде може да си сложи килимчето е очертано с инкрустиран в бял черен мрамор. По същия начин са изписани и цитати от корана. Подобно нещо има и в Тадж Махал, но за там… по-късно, всичко по реда си.

Посетихме мястото, където е кремиран националната светиня Махатма Ганди. Видяхме Вратата към Индия – арка, която наподобява триумфалната в Париж. Името на града – Делхи означава точно това – врата към Индия. Наблизо се намира и Индийският конгрес. Ако не знаех, че съм в Индия, можеше да си помисля, че съм в столицата на някоя европейска средиземноморска държава (заради палмите)– в стария Делхи по тротоарите нямаше налягали хора, нямаше подвижни кухни или търговски колички. Накратко – там видяхме една друга Индия. Особено очарована останах от Кутуб минаре. Това е най-високата кула, не само в Делхи, но и в цяла Индия. По дължината ѝ се редуват заоблена и заострена ивици, красиви са и орнаментите, които всъщност образуват букви, а буквите са стихове от Корана. Построено след спечелена битка от Могулите, като кула на победата категорично заявяваща мощта на исляма в Индия. Могулите накратко са монголци, приели исляма. Наоколо има останки от джамия и прекрасен зелен парк – чудесно място за разходка.

Вторият от градовете в Златния триъгълник, който посетихме беше Джайпур – столицата на щата Раджастан. Невероятният Амбър форт, съоръжение, което впечатлява не само с размерите си, но и със съчетанието на хиндуистка и мюсюлманска култура. Градския дворец, Хава Махал…Това, което отличава Индийските архитектурни забележителности е прекрасната каменна дантела, която украсява сградите. Наричам я каменорезба, защото напомня на дърворезбите, но е изваяна върху камък. Понякога върху мек пясъчник, друг път – върху твърд мрамор. Изумителна красота от геометрични форми и много цветя – характеризиращи мюсюлманското присъствие и животни, принадлежащи на хиндуистката религия. Гледахме как се правят щампованите платове. Установихме, че техниката за изработване на килими не се различава много от чипровската. За пръв път облякохме сари.

Джейпур е и градът на шопинга в Индия. Всеки от търговците в опит да привлече вниманието ни най-напред ни пита откъде сме. Отговаряме „от България“ и всички до един с много радост възкликват „Ооо! България!!!!“. А когато ние питаме дали знаят къде е България, се оказва че повечето не са чували за такава страна. Но пък тези, които все пак знаят, че е „след Турция“ започват да се държат с нас почти роднински…
Ако има нещо, което е истински досадно, е желанието на всички непременно да си купим нещо от тях. И за да не мине покупката спокойно и без емоции, задължително се започва от някаква безумна цена. Дори и най-доверчивият турист знае, че най-малката надценка е поне 150%.

Почти всеки, който научаваше, че тръгвам за Индия, най-напред ме питаше дали ще видя Тадж Махал. Мавзолеят, построен в знак на силна любов от Шан Джахан към любимата му жена Мумтаз Махал не е само романтичен символ. Вложените в него средства опразват хазната на страната, а синовете му го детронират. В последните години Джахан гледа мавзолея заключен между стените на червената крепост (Ред форт). 60 вида скъпоценни камъни, инкрустирани в стените на гробницата пречупват лунната светлина по специфичен начин. Бялата сграда се отразява по приказен начин в езерото пред стените ѝ и във водите на реката, която минава оттам. Прекрасната градина е трябвало да събира орхидеи и всички плодни дръвчета, описани в Корана. Вместо това англичаните са изкоренили дърветата и са засели магнолии. Нищо…и сега е красиво…

Тръгваме си от Индия. В купчина с боклук се ровят крави. Свещените крави… Мизерия. Но все още има свидетелства от една отминала велика епоха…

Връщам се към нашия си хаос… И безкрайните разкази, които непрекъснато ме връщат в Индия…