След 7 години работа на терен най-мащабните частни археологичеки разкопки у нас – в Пловдив – са на път да приключат

След 7 години работа на терен най-мащабните частни археологически разкопки у нас са на път да приключат, обяви ръководителят им археологът Жени Танкова. Разкопките са в сърцето на Пловдив – в подножието на Трихълмието и на метри от Античния театър и Понеделник пазара. Започнати са с частно финансиране и така ще завършат – причината е, че участъкът от античния град е в частен имот. Продаден от една банка преди 11 години на небезизвестния бизнесмен и културен меценат Димитър Георгиев, който си представял, че с амбиция и няколко милиона на буренясалото място, известно на пловдивчани до този момент като свърталище на наркомани и бездомници, и като … обществена тоалетна, бързо ще вдигне 7 етажен хотел, кула подобна на Айфеловата в Париж, търговска част и паркинг.  Находките охлаждат ентусиазма му за скоростно случване на проекта, наречен Централ-Пловдив. Срещите с чиновниците, които отговарят за тях – съвсем го спират.Трябвало да се направи пълно археологичческо проучване на терена. И той извадил първите частни пари за държавните ценности.

За тези 7 години проучихме 7 дка от един античен град – това е нещо уникално, категорична е Жени Танкова. По думите й, тук пластовете на времето могат да се видят с просто око. И ако първият пласт е от бронза, последният е от елинистична епоха, края на 5, нач.алото на 4 век преди Христа. Сред жилищните сгради се откроява дома на богат филипополец, в чийто дом е открита подова мозайка и спалня със зидано легло, украсено със стенопис. Обществената сграда, открита при разкопките, се предполага, че е храм -пантеон, където филипоплските граждани са отдавали почит към почитания от тях бог.

Още една нежилищна сграда отвоюват от пластовете на времето това лято археолозите. Предполага се, че става дума за хан или таверна. „Страничните помещения са със стопански характер за съхранение на зърнени култури, има амфори, веоятно за съхранение на зехтин и вино, стомни, купи, кухненска керамика, огнища. Приятно ни изненада в едно от вътрешните дворове между помещенията открихме тоалетна от късната античност,“ разказва Танкова.
Разкриват се още 4 улици, ориентирани в различни посоки и очертаващи 6 квартала. Това е и последният терен, с който до края на годината се очаква проучванията на частния терен да приключат.

Какво ще се случи оттук нататък с мястото? Ще се превърне ли инвеститорският проект отпреди 10 години в реалност? И как ще разглеждаме останките от античния град?

Димитър Георгиев е решен да случи идеята си, макар и с променена визия: без кула и с връзка на хотела със Старинен Пловдив чрез асансьор, който ще излиза не директно на тепето, а в по-ниската част, до старото гръцко училище. „Цялата археология ще експонираме в атриум в средата. Част от подземията искаме да имат някаква функция – например магазин за цветя, сувенири, галерия, зала за филми, свързани с културното наследство“, разказва Георгиев.

След като през годините вложените средства в разкопките набъбват значително, сега, когато те приключват, той очаква в реставрацията на находките да се включи Държавата.

Казусът е без прецедент в страната. Но както за много други неща, Пловдив има шанса да е пионер и в този случай, смята Жорж Трак, който управлява галерия в близкия до мястото подлез с уникални римски мозайки.

Как и дали ще го използва – предстои да видим. Инициатива могат да поемат депутатите, областният управител и директно държавата. Ако искат. И ако им се работи за промяна на статуквото в полза на привличане на  туристи с това, което са ни завещали предците по нашите земи.

Досега интересът на институциите, обаче, клони почти към нула, обяснява Георгиев. И ако наскоро в столицата те се трогнаха да осигурят средства за покриване на недовършените разкопки до ЦУМ, тук той като собственик на терена и Женя Такова се опасяват, че покриването с полиетилен, което са направили със свои сили и средства, чиновниците може да изтълкуват като самопуравство.