В бялата книга за нова високотехнологична индустриализация: над 2300 лв. е средната заплата в ИТ сектора у нас

Над 2300 лева е средната месечна заплата в софтуерната индустрия у нас. Секторът формира една от най-високите добавени стойности в българската икономика и създава 6% от брутния вътрешен продукт на страната, се казва в “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г”, която до седмица ще излезе от печат. Авторите са водещи икономисти, финансисти, инженери, учени и експерти от България и чужбина. Книгата е с издател “Атлас Финанс” АД и има за цел да формира политики по нова индустриализация на страната ни в периода до 2025 г. Инициативата за отпечатването на книгата е на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация на България.

Софтуерната индустрия е силно конкурентоспособна, а над 50% от нея е експортно ориентирана. Повече от 90% от износа е за Западна Европа, САЩ и Канада. Българските компании в сектора изнасят стоки и услуги на стойност от над 1 млрд. щ.д. годишно, което съставлява 12% от българския износ.

Информационните и комуникационни технологии се развиват много динамично, а годишният прираст е 10%. Три четвърти от всички софтуерни фирми у нас са българска собственост, а някои от по-големите компании вече имат мрежа от свои дъщерни фирми в най-развитите страни.

Производителността на труда в бранша бележи сериозен ръст от близо 20%. Софтуерната индустрия бе от малкото у нас, които на практика не бяха засегнати от икономическата криза.

“Определен импулс за развитието на софтуерното производство е постепенното превръщане на България в място на аутсорсинг (outsourcing) за водещи фирми от развитите страни. В момента страната е дестинация номер 1 за предоставяне на аутсорсинг услуги в Централна и Източна Европа и номер 17 в света от общо 50 анализирани страни от консултантската фирма A.T. Kearney. В сектора работят между 12 000 и 15 000 души, а прогнозата на международните анализатори е страната ни да се нареди между първите 10 на най-атрактивните аутсорсинг дестинации в света, каквато е била през 2006-2007 година”, се казва в “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025”.

България разполага с висококвалифицирани специалисти в сферата на информационните технологии с много добра езикова подготовка (98% от гимназистите изучават чужди езици). По данни за 2011 г., около 30 000 абсолвенти на българските университети могат да работят в сферата на т.нар. Business Process Outsourcing. Освен това България е сред десетте страни в света с най-бърз достъп до интернет – 32 мегабита в секунда.

От друга страна бурното развитие на софтуерното производство води до недостиг на специалисти. Според едно проучване, през 2015 г. в сектора ще има недостиг от 22 хиляди специалисти, според друго – секторът се нуждае годишно от нови 6 500 бакалаври и 7 900 магистри. В трето проучване се споменава за спешна нужда от разкриването на нови 10 000 работни места, за да може секторът да расте. “Това означава, че университетите следва да увеличат подготовката на кадри, включително и да се разработят програми за привличане на чуждестранни студенти”, се посочва в “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025”.

Електронен вариант на книгата може да бъде изтеглен от сайтовете www.financebg.com, www.atlasfinance.bg, www.atlasnet.bg и www.bg-wiki.org.

“Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025” ще излезе от печат под общата редакция на д-р ик. Петър Нейчев, dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев и проф. д-р ик. Асен Конарев, а авторите са: проф. д-р Ангел Гроздин, проф. д-р ик. Асен Конарев, доц. д-р Анастасия Шопова, ст.н.с. Владимир Рибаров, маг. юр. Венелин Йорданов, ст.н.с. д-р Георги Лафчиев, ик. Гинка Милушева-Калайджиева, маг. юр. Димитър Гишин, маг. Иван Божурин, д-р инж. Иван Нейчев, инж. Иван Петров, маг. Маргарита Лозанова, проф. д-р Начко Радев, инж. Нина Бояджиева, маг. Огнян Дечев, д-р ик. Петър Нейчев, инж. Петър Стайков, ик. Петя Иларионова, маг. Райна Бонева, инж. Стефан Гълъбов, dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев, маг. ик. Тихомир Тодоров, инж. Христо Христов и инж. Чавдар Младенов.