Експерти: Странджа крие ключа към бъдещите климатични промени
В своето развитие Странджа е преживяла неколкократни изменения на климата. Със съхранените през вековете екосистеми тя е един много добър показател за това какво ще се случва занапред – в комплексите от гори и техните обитатели може би се крие ключа към оцеляването в бъдещите климатични промени – смятат експерти и насочват вниманието ни към прилепите. Като една от древните групи бозайници, те са изключителен индикатор за екологичния баланс в планината.
Наскоро в кръгла маса на тема „Мерки за опазване на прилепи в Природен парк „Странджа” специалисти с опит и интерес към темата, сред които биолози, пещерняци, лесовъди, еколози, екип на дирекцията на парка и на регионалната дирекция по горит, както и на специалисти от НПНМ – БАН, РИОСВ и спелеолози от клуб „Непиаст”, обсъждаха оцеляването на установените в природния парк 27 вида прилепи. Причината е застрашаването на естествените им местообитания.
Според Стоян Йорданов – експерт биолог и доц. д-р Венцислав Делов от катедра „Зоология и антропология”, СУ „Св. Климент Охридски”, които работят по проект за съхраняване на прилепите, техните по-важни местообитания са пещерите: Братановата ( резерват Витаново), Голямата въпа (местност Бъзът – село Стоилово), Еленина дупка (землището на село Бяла вода), Калето (село Младежко), Леарниците (село Младежко), Стояновата (село Сливарово), Киречниците (село Кости), Овчаровата(село Сливарово).
Основните опасности за изчезването на прилепите и разрушаването на екосистемите са основно две. Едната е неконтролираната антропогенна дейност в пещерите. Паленето на огньове, чупенето на пещерните образувания са сериозните проблеми, които силно вредят на обществата на редките животни. Другият основен проблем в Странджа, според специалистите, са рязко засиленият екстензивен добив на дървесина в планината. Заради изсичането на вековните дъбови и букови гори, тяхото процентно състояние е намаляло почти десет пъти. Истински старите гори /над 120-годишни/, с висока консервационна стойност, каквито са буковите гори със зеленика и хралупатите дървета, са само 1, 6%, което е равнозначно на изчезване. Това лишава специфичните видове прилепи от подслон в дървесни хралупи и практически води до физическото им изтребление.
Неприемането на План за управление на ДПП „Странджа” вече почти 20 години след неговото учредяване е основната причина плановите сечи да не бъдат съгласувани с ръководството на парка и с еконормите, обясбняват от природния парк. Обезлесяването на планината е причинило необратими процеси на цялостно засушаване и пресъхване на водите, което е фатална предпоставка за климатичен катаклизъм с тежки кумулативни ефекти в бъдещето.
Директорът на ПП Странджа инж. Петко Нанчев смята за неотложна нуждата от приемане на Плана за управление, тъй като ако този акт се забави още във времето, вековните гори, които единствено носят и пазят биологичното разнообразие и са реалното природно богатство, ще бъдат буквално напълно унищожени.
Колкото до местообитанията на прилепите – поставянето на специални къщички и укрития за тях, обозначаване на прилепни местообитания с информационни табели, поставяне на решетки на подложените на антропогенен натиск подземни убежища- са конкретни дейности, които ще бъдат осъществени след приключване работата на доц. Венцислав Делов и Стоян Йорданов.
