Най-младият професор на медицинските науки у нас: рецептата за човешкото нещастие – това е липсата на цели
След шеметна академична кариера, някогашното „дете чудо” Дроздстой Стоянов, на 33 години вече се титулува професор доктор. Той беше избран по безпрецедентне начин от 7 членно международно жури, сред членовете на които са 3-ма българи и 4-ма световни имена в медицинската наука, както и от Факултетния съвет на МУ Пловдив.
“Съзнанието ни може да постигне много, а всичко могат само Бог и душевната болест. Според Сенека най-голямата власт е властта над себе си. Балансът в живота е относителен и силно зависи от нашите очаквания” – казва най-младият учен с титлата професор в България днес и със сигурност най-младия професор в историята на българската медицина.
Като дете Дроздстой завършва едновременно три средни образования – руския дипломатически лицей, английската гимназия “Томас Джеферсън” и средно общообразователно училище. Дете на известните наши психиатри – проф. Дрозда Писева и проф. Стоян Стоянов, неговата академична кариера започва още когатo едва на 14 одини представя първия си научен доклад, отличен с почетна диплома от Международния Интелект Клуб. Завършва средно образование на 15 години и става първият ни 16 годишен студент. На 21 години завършва с отличие Медицинската Университет София и веднага е зачислен като докторант в МУ Пловдив. Защитава дисертационен труд за доктор по медицина на 26 години.
“Имах щастието да израстна в семейство на родители с патротични убеждения, които ме научиха на родолюбие от малко дете. Всяка ваканция посещавахме някоя от средновековните ни крепости, а в свободното си време обичах да гледам исторически филми. Днес вярвам, че моят пример има антиемиграционен ефект върху младите хора и в частност върху студентите от МУ Пловдив. Да познават успял млад човек, който е имал възможност да остане в чужбина, но е избрал да бъде с тях за някои може да бъде много мотивиращо. Образно казано, да има имиграционен ефект върху една професионална група, която застрашително намалява поради интензивни процеси на емиграция през последните години”, казва професорът, ивестен в академичните среди освен със запомнящото се и странно име, най-вече с академичния си апломб и наситен с терминология изказ.
Колегите му в МУ твърдят, че демонстрира ярко енциклопедично присъствие навсякъде, където се появи и че се чувства еднакво добре и колоритен както сред маститите научни капацитети и авторитети, така и сред студентите си, които впечатлява с премерения си жаргон и вицове по време на атрактивните си лекции.
Професионалната му биография, свързана с психиатрията и психологията, го отвежда във Военномедицинска Академия-София и Държавна Психиатрична Болница “Св. Иван Рилски”. Той е с призната клинична специалност по психиатрия от 2007 година. През 2010 се дипломира с Postgraduate Certificate по философия и психично здраве от University of Central Lancashire, UK, по програма на Университета в Оксфорд. Специализира философия на науката в Университета в Питсбърг, САЩ (2009) и функционално изобразяване на мозъка в Университетската клиника по психиатрия в Базел, Швейцария (2013). Избран за „доцент” при Факултета по обществено здраве на МУ Пловдив през 2008-ма. на 28 годишна възраст Заместник Декан по международно сътрудничество и Евроинтеграция на същия Факултет от 2009 до 2011 година.
От 2011-та е доцент в Катедрата по психиатрия и медицинска психология при Медицинския факултет, а през 2013-та е избран за Професор по психиатрия, медицинска психология и личност-центрирана медицина. Хоноруван преподавател в Нов Български Университет от 2006 година, Пловдивски Университет “Паисий Хилeндарски” от 2008-ма и в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” от 2011 година.
И още – автор на организационния проект, член на борда и научен секретар (2008), заместник директор от 2009 на Университетския център по философия и психично здраве при ПУ “Паисий Хилендарски”. Едновременно с преподавателската дейност продължава да работи като клиничен психиатър и терапевт. През януари 2009г. е избран за почетен научен сътрудник в Университета в Питсбърг, САЩ. Член-кореспондент на Кралския Колеж на психиатрите (Лондон). Има като автор и съавтор повече от 150 научни труда, от които пет монографии (две от тях издадени във Великобритания и САЩ); три учебника за студенти. А през 2013 година е включен в Marquis Who’s Who in the World
“Рецепта за лично щастие няма, щастието е жизнен вектор, към който ние си въобразяваме, че се стремим, но никога не постигаме. Мога да ви кажа обаче коя е рецептата за човешкото нещастие: това е липсата на цели” – категоричен е най-младият професор по медицина.
Дали ще стане и най-младият ни академик (до 40 години) – бъдещето ще покаже. От Медицинския университет и F2F TV му желаят и се надяват на „Защо не, и Нобел ”
