Какво има в тефтерче на възрожденско читалище

Първото „Българско читалище” в Пловдив е създадено през месец февруари 1869 година. Приходите му са били толкова големи, че през седемдесетте години то успява да издържа две от българските начални училища, открити в кварталите „Гюл Бахча” и „Новата махала”, напълно самостоятелно.Приходите и разходите за дейностите му се съхраняват и до днес в 5 сметководни тефтера и дневник. Именно дневникът е избран от пловдивския Исторически музей за експонат на месеца.

Той е списван от 1869 г. до началото на 1876 г. – времето на подготовка на Априлското въстание. Читалището преустановява своята дейност при последвалите събития. Дневникът е уникален с това, че не само пази точните сметки за приходите и разходите, но и отпечатък от оригиналния печат на организацията, списъци на действителните и почетните членове, както и ежегодни отчети, които дават разнообразни сведения за широкия спектър от общественополезни дейности на „Българско читалище” и неговите дейци.
Ръководителите и членовете на първото българско читалище в Пловдив са давали облика на българския обществен и културен елит под тепетата са личности като Георги Консулов, Иван Евстратиев Гешов, Йоаким Груев, Христо Данов, Драган Манчов, Димитър Славиди и Костаки Пеев.

Сега да помислим какво оставят днес нашите общественици и политици в тефтерчетата си…