10 години Тотал Спорт: от изоставения тютюнев склад до модерен клуб за спорт, танци и арт емоции – едно интервю със собственика Валентин Драгнев за плочките, бицепса и храма на духа

Преди 10 години това място беше един индустриален коптор – огромни камери, в които принудително са ферментирали бали с тютюн. Те са били изградени по времето на социализма. Преди това сградата е била просто тютюнев склад. Всъщност, тя е на повече от 90 години.

Така започва разговора ми с Валентин Драгнев, собственик на Клуб Тотал Спорт в Пловдив – първият мултиспорт център в България и вероятно единственият, който наред с най-новите течения за активно поддържане на тялото, го развива като място за здравословен живот и хармония с духа.

Не съм имал никакви съмнения, че идеите ми няма да се случат, казва Вальо. Звучи като човек, който е живял дълги години в чужбина и оптимизмът му е нещо толкова естествено като дишането. Впрочем, точно преди да стартира работата по Клуба, си идва след 5-6 годишно отсъствие от страната.

Проектът започна от 2003-та, а цялата предшина година мислех по него. Времето беше с много енергия и заряд – спомня си Вальо. Разказва, че тогава много трудно се е взимал кредит, имало е малко лизингови компании, бизнес средата и начините на финансиране са били все още недоразвити. Но пък тогава нещата пред България предстояха – обобщава.

Носят ни чай. Часът е обеден. Музиката в Клуба е тиха, а масите са със стилна коледна украса. Предчувствието за спокойствие е във въздуха тук – трябва само да позволиш на сетивата си да го уловят. И на волята си след това да го случат.

Докато разчиствахме, проектирахме – продължава разказа си Вальо. Изнесохме стотици камиони строителни отпадъци. Но конструктивни укрепвания не се налагаше да правим, защото сградата е от първите със стоманено-бетонна конструкция. Височината й – почти 6 метра – ни позволи да направим скуош кортове на първия етаж. В България по това време почти не беше ясно какво значи скуош, още по-малко хората бяха виждали скуош-корт. Така – заедно с доставките – за 10 месеца приключихме подготовката и бяхме готови за откриване.

Помниш ли какво ми разказа още тогава за скуош-кортовете – питам, отпивайки от чая. Не – признава Вальо. Припомням му за нещо, което днес звучи като виц. Не един, а няколко пъти се случвало да влезе някой от предприемачите по това време, да се огледа и да пита какъв наем искат за магазините срещу рецепцията на първия етаж. Дали след като са получили отговор, че това не са празни магазини, които си търсят наемател, а скуош кортове, където се тренира… въпросните бизнесмени не са останали с едно наум, че може нещо да ги премятат, за да дадат на свои хора клетките – не е ясно. Факт е, че и до днес – обаче – скуош в Пловдив може да се играе само в Тоталспорт и че все повече хора намират в него перфектния начин да се разтовариш.

Първото, което ти идва наум, когато ти кажа: 10 години Тоталспорт – провокирам собственика на Клуба. Амбицията да превърнем фитнеса в култура – отговаря той. И допълва: В началото искахме да покажем как изглежда един съвременен мултифункционален фитнес клуб и да дефинираме огромната разлика между боди билдърите, които взимаха анаболи и вдигаха огромни тежести – и фитнеса. Тази цел отдавна я постигнахме – променихме възприятието за фитнес. Показахме и какво значи мултифункционален клуб. Само си представи – най-модерният фитнес по онова време беше в Хотел Кемпински в София, неговата фитнес зона, обаче, беше около 260 кв. м. А тук ние го реализирахме на почти 3000 кв. м.

Знам, че това, което мен лично ме впечатлява най-много в Тоталспорт – и преди 10 години, и сега – е именно пространството, въздухът наоколо, свободата да се движиш без да се блъскаш в собствените си ограничения…

Не беше лесно да привлечем клиентите си в началото – казва Вальо, сякаш улавя от въздуха мислите ми. Но мисля, че успяхме добре да го разкажем на хората.

Аз лично харесвам за всичко – дори за бизнеса – да се говори като за история. Затова го връщам към сюжета за инструкторите.

Първоначално започнахме с груповите занимания, седмица по-късно отворихме втория етаж с фитнеса и накрая започна и скоуша. През годините пробвахме да имаме и ресторант за здравословно хранене, но на пловдивчани някак си им идва прекалено модерно – признава Вальо и бързо се връща в повествованието за хората, с които изграждат мястото като Клуб.

Хората, на които мога да кажа „благодаря“, защото винаги са били до мен – мениджърът Гергана Тонева, над 80 на сто от инструктурите – те са от началото с Клуба – и другите, които дойдоха преди 5-6 години, за да покажат нещо ново, но останаха. Някои от тях сме изградили, изпратили сме ги на тренинги, обучения. И те продължават да го споделят с пловдивчани. Например спининга – първи го въведохме в България, за скуоша вече казах казах. Оттук тръгнаха преди 5-6 години и все по-набиращите скорост общи функционални тренировки, които натоварват много мускулни групи, а движенията са тези, които се срещат всекидневно в живота ни.

Останала ми е само глътка чай. Все още не се вижда дъното. Все още не сме на дъното. Значи имаме някакъв шанс – мисля си всичко това, но не го споделям. Само задава въпрос: Чакай, кажи за кризата, как се отрази на Клуба?

Кризата и нарояването на многото фитнес зали… – веднага продължава Вальо. Как да се отразят? Хората се депресираха, защото разходът за фитнес зависи от това къде той ти стои като приоритет. Когато човек е притиснат от безмислени покупки на скъпи коли и недвижимости – е ясно, че може да усети сътресение. Но сме намирали вариант да отговорим адекватно. Не искаме да влизаме в глупава ценова конкуренция, защото 5 или 10 лева няма да обърнат личния бюджет за един месец на този, който идва при нас, но те пък са достатъчни ние да дадем една адекватна услуга и същевременно най-модерното и поддържано оборудване, включително и това да сме коректен платец към всички, към които трябва да бъдем. А за нарояването на фитнес зали от всякакви празни помещения, родени от строителната лудост в България – какво да кажа? Някакви хора с пръкнати нещица без да отговарят на никакви стандарти – направиха някакви партизански действия и свалиха летвата. За съжаление на пловдивчани бързо им пада критерият. Другото е грешно разбараната и грешно приложената политика на лоу кост фитнеси по модела на нискотарифните авиокомопании – това само разваля пазара. Ние винаги сме се стремили да не правим ерзац неща. Но всеки има личен избор. Ако избереш да бъдеш лъган – и то не важи само за нашата индустрия – това е пак твой избор.

Моят избор точно в този момент е да изпия един фреш. Нали казват, че след вяска криза идва подем… Ти разчитал ли си на Държавата, на Общината – питам, докато се чудя от какъв плод да поръчам свежо изцедения сок.

Не, влагаме 100 процента самостоятелни средства и сили. Държавата и Общината са част от пейзажа и част от проблема, когато съм го имал, и никога част от решаване на проблема. Мисля, че трябва да се промени отношението към бизнеса, към нашия – особено. Защото Общината има някакви задължения по закон, Държавата – също. Говоря за здравословното състояние на децата, на възрастните. Най-добре е институциите да търсят частника като оператор, който да управлява по максимално най-ефективния начин един актив на Общината или Държавата. То е обратно на това, което имаме към днешния момент – избиране на модели, от които някой от властимеещите да има интерес и да се ползва.

Поръчвам фреш от портокал и грейпфрут. И наблюдавам как в този момент в Клуба влиза няколко души почти едновременно. Колко хора са минали оттук за тези години, Вальо?

Месечно в годините уникалните ни клиенти са се движели между 1000 и 2000 души – отговаря той. Повечето от тях предпочитат еднократния вход. Купуват и карти, разбира се, но такова нещо като едногодишна карта – обичайно за хората извън България – тук не се предпочита. В Пловдив като че ли се мисли с перспектива за тези неща от около един месец, рядко 3. Но за 10 години имаме над 19 хиляди човека. И им благодаря!

Какво за Клуба оттук нататък – отпивам първата си глътка и наистина се чувствам по-свежа.

Той вече е зрял продукт. Но нещата се променят, клиентите – също. Затова нещо близко до амбиция е да научим хората, че плочките и бицепсът не бива да са самоцел. И да превърнем Клуба в място за ланисране на концепцията тяло – да, естетика още повече, но на всичко това да гледаме най-вече като на храм на духа и душата. Затова има картини. Затова предстои да разположим и 15 -20 скулптури на Снежана Симеонова на първия етаж. Ще е добър фюжън с това, което се случва тук.

Какво си пожелаваш за 2014-та – продължавам да питам. Няма как да мина без дежурния въпрос в края на едно интервю-равносметка не за една, а за цели 10 години. И Вальо отговаря точно така, като за равносметка: Пожелавам си хората, които още не са се сетили да се грижат за здравето си, да разберат, че да идват в Клуба е по-евтино и здравословно, отколкото да се лекуват в болницата. Така че на всички пожелавам да са здрави. И да гледат по-светло и по-леко на нещата. Защото това е техният живот и той може да бъде изживн и щастливо, и достойно, независимо от обстоятелствата.

Добре де, но за следващите 10 години какво предвиждаш да направи Клуб Тотал спорт за здравето на хората?

Предстоят много нови неща. Кардиооборудавенто постоянно се променя и ние винаги сме на гребена на вълната. Постоянно увеличаване възможностите и за функционалните тренировки – предстои оборудване на обособена зона за тях с много интересно оборудване. Предстои още от началото на януари две от най-обичаните в Пловдив инструкторки по зумба да започнат при нас часове – Веси и Снежи. Правим им подиум в пространството, което се ползва от тази година като дансинг студио за класовете по латино. Продължаваме да обучаваме и инструкторите си на новите съвремненни неща. Кабинетът за здравословно хранене на диетолога Ипократис ще работи още по-интензивно. Отваряме още повече възможностите за провеждане на тържества – детски рождени дни, лични, семейни или фирмени празненства, юбилеи и всякакви поводи, които събират хората. И се надявам това да бъде едно място, където от 5 до 90 години всеки да може да намери вярната си среда с вярното занимание.

Благодаря, Вальо, мисля, че ще се получи. И интервюто. И това, което си предвидил за Клуба. Казвам му го. И всеки от нас тръгва по своите си дела. Индустриалният коптор отпреди 10 години е останал само в началото на проекта, на нашия разговор и на тази статия. Никой, освен собственикът на Клуба и още няколко души, с които са започнали тогава, не го помни. Днес казваме – Тоталспорт или просто Тотала. И знаем, че е мястото, където можеш да се раздвижиш, но и да срещнеш приятели.