Третокласници от ОУ “Душо Хаджидеков” Пловдив – репортери от час за физическо и псхическо здраве

Деца от 3 “б” клас на ОУ “Душо Хаджидеков” Пловдив се превърнаха в истински репортери от мястото на събитието:  нестандартен час за физческо и психическо здраве с д-р Любка Илиева, психолог и психиатър. Верни на принципа, че не само децата има какво да научат от възрастните, но и обратно, F2F TV дава трибуна на двама третокласници да разкажат за часа през личната си емоция.  

Катерина Георгиева: С д-р Илиева разговаряхме за здравето на децата – физическото и психичното, за нервната система. Научихме, че нервите на човек след загубата им не се възстановяват. Това може да се дължи на голям стрес или приема на наркотично вещество.
Говорихме за емоциите- гняв, радост, щастие … Особен е страхът. Човек през различните възрасти има различни страхове. В детството се плашим от много неща. Трябва да се борим със страховете си и да ги споделяме с близките си.

Забавно беше да се делим на групи и да играем роли. Получихме лист с описана случка (ситуация) на конфликт.От нас се искаше да се поставим на мястото на участниците в конфликта.  Ние взимахме решения, изказвахме мнения. Трябваше да се държим като възрастни.
Решихме, че ако сме по-отстъпчиви, добри и се опитаме да разберем другия, до конфликти може и да не се стига.

Да се поставиш на мястото на другия – в психологията и за това има дума…”Емпатия”. А на емпатия е способен здравият човек. Накрая всички си изтеглихме по едно късметче. Ето го и моето: „Ти трябва да си промяната, която искаш да видиш в света.”
Колко хубаво, нали?!

Александър Копарански:  Научих много интересни неща. Но най-важното, което запомних е да не отвръщаме „ на огъня с огън“. Разказаха ни една история за две момчета, които се скарват в училищния стол. Ние се поставихме в различни роли и изразихме мнение. По този начин научихме какво е емпатия – съчувствие, което те кара да съпреживееш емоциите, чувствата и мислите на другия. Така всички стигнахме до извода, че не трябва да отвръщаме с насилие.

Разбрах и колко е важно човек да говори за страховете си. И колкото повече знаем за нещото, от което се страхуваме, толкова страхът ни намалява. За психическото здраве е важен още и сънят. И това, че понякога забравяме ученото вкъщи, е защитна реакция на организма. Така всички се успокоихме и приехме нашите реакции за нормални. Тръгнахме си спокойни, но развълнувани от кутийката, която г-жа Илиева остави в класната стая. В нея всеки може да напише въпрос към нея. С радост ще очакваме да чуем нейните отговори!

снимки: ОУ “Душо Хаджидеков”