На Хиподрума в Шумен всеки ден е понеделник; мечтата на треньори и състезатели – да добие европейски вид

Тук всеки ден е понеделник – така посреща екипът на Ф2Ф Студио преди снимките за документалния филм, посветен на Симеон Велики и Златния век, Десислав Дамянов от Ездови клуб Шумен 2010. Той е един от трите клуба, които обитават Хиподрума край областния град. Грижата за кончетата тук е като за собствени деца. Хранят се по три пъти на ден, мият се преди и след езда, чисти се непрекъснато. Но пък животните отвръщат на грижите. Десилав твърди, че въпреки различния им характер, всички коне усещат, когато към тях се проявява специално отношение.

Сред любимците му е 12 годишният Солдаго – първият кон, роден на Хиподрума.

Той е източно-българска порода, едновременно добродушен и аристократ. Знае кой му е на гърба и как да се отнесе към него, някак усеща хората – усмихва се Десислав, докато ме води към конюшната. Солдаго ни посреща с любопитство. И става още по-добронамерен, когато получава ябълка. Между овеса, сеното и люцерната, оказва се, че всяко конче ще предпочете ябълка или морков. Но това са деликатеси. И с тях не бива да се прекалява.

Солдаго ми дава да го погаля. По-късно успявам и да го пояздя с помощта и под напътствията на Десислав, въпреки че през живота си съм се качвала само веднъж на кон.

Конят никога не трябва да се подценява. Той е стадно животно, дори да е сам, мисли за другите коне от стадото, движи се с 40-50 километра в час и е важно човек да подхожда към него не като към играчка – обяснява Десислав. Това е първият урок, на който учи всеки, дошъл на Хиподрума или в Ездовия клуб.

Преподава го и на хлапета с аутизъм. Отдавна се знае за връзката, която се създава между такива деца и конете. Но чувството не може да се опише, когато видиш напредъкът наживо, казва Десислав. След 3 месеца езда момче, което е идвало тук и общувало със Солдаго, детето започнало да се социализира.

Никой не може да обясни този контакт на човека с животното, просто ездач и кон стават едно цяло – продължава треньорът. По-късно го виждам нагледно, когато – облечен в ризница по подобие на воините от Първото българско царство – Десислав прескача жив плет със Солдаго. Това е една от сцените във филма, които пресъздават бойния опит на българите от времето на Симеон Велики.

Другите включват още няколко кончета – Кофеин и Лари – с жокеи от Клуба, които тренират и се състезават вече 3-4 години. Това е първият им опит в подобна продукция. И като спортисти, всеки от тях – Нанси, Ванеса и Желязко – действат дисциплинирано и прецизно. Публиката, която се събира, докато снимаме – е въодушевена. След това всички искат да се снимат с кончетата и с участниците в сцените от Национално Дружество „Традиция“ – клон Шумен и Родолюбив Комитет „Крум Страшний“.

И докато синът на националния треньор на деца и юноши и сам национален състезател Аспарух Атанасов рецитира пред камерата ни стих за създателя на Българската Държава, на мен ми става някак тъжно за мястото, което ни зареди с толкова много енергия. Защото, оказва, се, че тук, на Хиподрума, не е правен основен ремонт май от времето на неговото създаване. А богатата история на Конна база “Хан Апарух” и елитният български ездови клуб Кабиюк, от който произлизат трите сегашни шуменски клуба, е затворена в пожълтели снимки, подредени по стените на Кафе-ресторантчето.

Мечтата ми е Хиподрума да добие европейски вид – казва на изпращане Десислав Дамянов. А аз знам, че това е абсолютно възможна мечта. Стига да има политика, която да поддържа и развива онези места извън столицата, съхраняващи не само спортната ни история, но и постиженията на всекидневната човешка грижа.