В деня на толератността лъсна истинското лице на т.н. “демократичен преход” или защо няма да ви разкажа за митингите в Пловдив и София
Няма да ви разкажa за партийните митинги днес в София и Пловдив. Защото в деня на толерантността лъсна истинското лице на така наречения преход в България. Политиците сами ни показаха, че са от една порода – и което е по-лошо, че не разбират защо не политически обвързаните са отвратени от нея.
В един и същи час в столицата, в която последните 24 години умшлено бе затвърдено съсредоточаването на цялата власт – и политическа и икономическа – се събраха хиляди членове и симпатизанти на БСП и ДПС, за да подкрепят Кабинета. А в Пловдив – наричан през голяма част от същите тези години Синята крепост на България и може би затова умишлено воден към срив – също хиляди излязоха в подкрепа, но на ГЕРБ, и съответно – за оставка на правителството. Общото между тях е, че и в двата случая митингите започнаха с песента “Хубава си моя, горо”. Че партийните лидери излязоха да говорят почти по едно и също време. И най-важното – че публиката им е организирана по един и същи тертип – с платен от партията транспорт.
Та нима не виждаме същото по изборите, когато пак така организирано се ходи до урните? За кого събраха партийните си активи партиите? Защо репортерите се впуснаха да обясняват бройката по площадите? Кому беше нужен този театър? Режисьорите на партийното вдъхновение са безумни.
Студентите и Футболните агитки се оказаха по-мъдри от тях и от поръчителите им. . . Първите останаха затворени в Софийския Университет – вероятно изумени от това, което свършиха на гърба им управляващите и опозицията от Парламента – същите тези, които заедно влизаха и излизаха от Народното събрание под полицейски кордон и зад ограждения вече две седмици. Вторите – затваряйки емоциите си единствено във футблната игра.
Мотото в деня на толерантността е “хармония в многообразието”. Днес видяхме хармонията в многообразието на политическата класа, която ни управлява. Тази, която не направи нищо през всички месеци на протести, за да промени Закона за изборите. Не е ли толерантна тогава единствено към собствената си идея да се задържи на всяка цена във властта? Жертвайки при всяка смяна някой партиец… като за пред масовката…
Ето затова няма да ви разкажа кой какво е казал на митингите днес. Не искам. Предпочитам да нахраня едно бебе. Да поговоря с един тийнейджър. Да чуя плановете на един студент. Да изпия чаша вино с приятели. И да погледна небето, в което може да потъне всяка суета, дори българската….
Екатерина Костова, от книгата
Преди дни писах на страницата си “Аз се срамувам!”. Сега аз пак пиша “Аз още повече се срамувам!”, че в деня на толерантността, парламентарно представените партии – управляващи /БСП и ДПС/ и опозиция /ГЕРБ/ излязоха да си мерят силите чрез демонстрация на взаимното отрицание, конфронтация, несъвместимост, омраза… И си мисля, колко е просто, ако всеки един от тях беше издигнал идеята за СМИРЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ, КОМПРОМИС И ТОЛЕРАНТНОСТ В ИМЕТО НА ЕДИННА И ЦЯЛОСТНА БЪЛГАРИЯ!
Румяна, аз съм съгласна с вас само в първата част на изказването ви. Защо, обаче, смирение? Защо компромис – те с какво да направят компромис? Не е ли време да спрат да издигат лозунги. Просто да работят. Не само за себе си.
Има ли изход?
С митингите на БСП и ГГЕРБ се потвърждават отново социологичните проучвания за разделението и настоящите нагласи в нашето общество:
– 20% безрезервно подкрепят БСП,
– 20% безрезервно подкрепят ГЕРБ,
– 60% са за предсрочни избори.
На митинга на управляващите Орешарски каза: „Нека бъдем различни, но да бъдем толерантни…” Възможно ли е това при настоящата нагласа в нашето общество?
Поддръжниците на управляващите не могат да се съгласят за предсрочни избори най-вече заради опасенията, че ГЕРБ ще дойде отново на власт, защото служебния кабинет ще бъде назначен под диктовка на Борисов – какъвто според тях беше предишният служебен кабинет посочен от президента Плевнелиев, и изборите затова ще бъдат направени под техен контрол.
Поддръжниците на опозицията не приемат за легитимно настоящето народно събрание, поради агитацията в деня за размисъл преди изборите на 12-ти май.
Преобладаващата част от нашето общество не одобрява действията и поведението на настоящите ръководства на управляващите и на опозицията.
При така очертаващите се основни различия, не е ли приемливо и за трите – условно да ги наречем, „групи на интереси” следното хипотетично решение:
1.Настоящото правителство да изпълнява и ролята на служебно правителство или служебното правителство да бъде съставено и ръководено от Цветлин Йовчев – бивш съветник на сегашния президент и настоящ зам.министър-председател в настоящето правителство.
2.Предсрочните избори да бъдат преди изборите за европейския парламент.
3.Изборите за европейския парламент да се проведат от вече новото правителство избрано след предсрочните избори.
Или както се казва: А дано, ама надали!?