Какво трябва да знаем за демокрацията и нейните врагове – отговорите на Цветан Тодоров вече в книга и на български
Какво се случва с демокрацията след отпадането на двуполюсния модел? Кои са нейните предимства, нейните недостатъци? Тези и други въпроси, свързани със съвременната демокрация и нейното развитие на фона на противопоставянето на човешките общности в международен и във вътрешен план разисква роденият в България френски литературовед и философ Цветан Тодоров в своя труд „Интимните неприятели на демокрацията“, който излезе на книжния пазар у нас благодарение на ИК „Изток-Запад“.
Демокрацията: едно от най-желаните, най-употребяваните, но често зле разбирани понятия днес – не само у нас, но и по света, е и основна тема в труда на Цветан Тодоров. Авторът разглежда съвременната демокрация и недостатъците й под формата на своеобразна равносметка. След като дълги години воюва с тоталитаризма и го надживя, демокрацията е изправена пред нови предизвикателства, които сама поражда, смята авторът и ги посочва: популизма, ултралиберализма и месианството. Тези вътрешни пороци Тодоров нарича интимните неприятели на демокрацията.
В „Интимните неприятели на демокрацията“ Тодоров отстоява тезата, че когато един от съставните елементи на демокрацията – народът, свободата, прогресът – се отдели от другите и се разрасне неимоверно за сметка на останалите, той става неин неприятел. Тодоров обаче е не противник, а истински радетел на демокрацията. Настоящото издание е израз на загриженост за нейната съдба, най-вече в Европа – континентът, където се е родила.
„Интимните неприятели на демокрацията“, излязла във Франция през 2012 г., е същински пътеводител за разбирането на демокрацията като сложна и променяща се реалност. Тодоров пише: „С тези страници целя не да предложа лек или рецепта, а да допринеса за по-пълното разбиране на времето и пространството, в които живеем.“
Цветан Тодоров е известен у нас и с 18 свои книги, преведени на български. Сред тях са „Завладяването на Америка“, „Новият световен безпорядък“, „Страхът от варварите”, „Гоя в сянката на Просвещението“.
