МС гласува актуализацията на бюджета, България остава сред страните в ЕС с нисък бюджетен дефицит; Борисов: правителството много тръгна по пътя на Жан Виденов
Днес внасяме актуализацията на бюджета за 2013 година в парламента, обяви на пресконференция министърът на финансите Петър Чобанов. Пред медиите той представи основните параметри на промените в Закона за държавния бюджет за настоящата година. Министърът изтъкна, че актуализацията цели да прекрати практики, които правителството категорично няма да поддържа. От своя страна, експремиерът Бойко Борисов предупреди, че с решението на Министерски съвет за актуализация на бюджета в следващите три години България ще премине в процедури по свръхдефицит и гръцки сценарий.
„ГЕРБ задържаше и пречеше на икономическия растеж“, заяви Чобанов. Той изтъкна, че политиката на предишното правителство се е характеризирала с изчерпване на фискални резерви, липса на политики за растеж, произволно рязане на разходи и недофинансиране на системите. „Бюджетът беше разглеждан като прокрустово ложе, режеха се разходи, без да се прецени дали системите ще го понесат. Неразплащането на държавата причини лавина в междуфирмената задлъжнялост. През последното тримесечие на 2009-та беше реализиран икономически спад, който е най-големият от въвеждането на валутния борд“, подчерта финансовият министър. Той напомни, че фискалният резерв беше сведен до минимума около 4 млрд.лв., при налични в началото 8 млрд.лв.
Според Чобанов само за няколко месеца – от началото на 2013 година до месец май – са одобрени допълнителни разходи в размер на 357 млн.лв., което изчерпвало възможната гъвкавост на централния бюджет. 209 млн. лв. са били извънредни и непредвидени разходи, обяви той. Министърът напомни и за данъци, които, по думите му, не са били добре разчетени като е дал пример с данъка върху лихвите, при който неизпълнението ще е около 60–70 млн.лв. през тази година, според него.
„Бюджетът за 2013 година беше планиран оптимистично, като се разчиташе на икономическо възстановяване и нарастване на вътрешното търсене. На практика това не се случва“, каза министърът на финансите и добави: „правейки бюджет, ние трябва да мислим как се отразява на икономическия растеж“.
Министър Чобанов подчерта, че и след актуализацията, България ще остане сред страните от Европейския съюз, които имат нисък бюджетен дефицит и държавен дълг. Актуализираните прогнози за 2013 година предвиждат ръст на икономиката от около 1%, което е по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2013 растеж от 1,9%. Предлаганите промени в закона за държавния бюджет за 2013 г. предвиждат увеличаване на дефицита с 493,4 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП), с което се променя бюджетната позиция до дефицит от 2,0 % от прогнозния БВП, но остава в рамките на регламентирания с чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2,0 % от БВП и спазва критериите от Маастрихт.
По данни на пресцентърана МС, предлаганото увеличаване на дефицита обуславя промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 година. Емитираните извънредно 6-месечни ДЦК на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. през февруари 2013 година, на практика изчерпват одобрения лимит. От друга страна, съществува необходимост от осигуряване на буфер във фискалния резерв, който да минимизира евентуални ликвидни рискове. Обезпечаването допълнителното дългово финансиране в размер до 1,0 млрд. лв., няма да окаже влияние върху регламентираното ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд. лева, обясняват още от правителствения пресцентър. „Общият размер на дълга не се променя. Ние категорично не увеличаваме задлъжнялостта повече отколкото е била предвидена в оригиналния бюджет за 2013г.“, категоричен беше министър Чобанов.
F2F TV публикува без редакция причините за предлаганата актуализация – така, както ги представят от МС:
“1. Промяна в макрорамката на бюджета
В резултат твърде надценени допускания по прогнозата за макрорамката, наред с недооценените ефекти от нормативни промени в режими и срокове за деклариране и внасяне на някои данъци, съчетано с ниската им събираемост, съществено се променят постъпленията от ДДС и акцизи. Силно са надценени и постъпленията от данъка върху доходите от лихви.
Вече е видно, че неизпълнението на данъчните приходи спрямо разчетите в Бюджет 2013 е значително и не може да бъде компенсирано в пълен размер с предприетите спешни мерки за двете приходни администрации. Актуализираните оценки, отчитайки очакваните ефекти от предприетите мерки за пиодобряване на събираемостта на приходите, очертават неизпълнение в данъчните приходи по републиканския бюджет спрямо планираното за годината в размер около 555,0 млн. лева, като следва да се отбележи, че първоначални оценки на приходните агенции за неизпълнение бяха в размер близо 980 млн. лв. (1,2 % от прогнозния БВП). От друга страна отчетните данни за неданъчните приходи на републиканския бюджет към полугодието на 2013 г. и оценката за изпълнението до края на годината дават основание за очаквано преизпълнение в размер на около 347,6 млн. лв., което компенсира част от неизпълнението на данъчните приходи. Нетният ефект върху приходите за 2013 г. на годишна база от актуализираните оценки за данъчните и неданъчните приходи е неизпълнение в общ размер на около 207,4 млн. лв., което представлява 0,3 % от прогнозния БВП. Това е съчетано с липса на гъвкавост на разходите поради изчерпани буфери в централния бюджет, които да могат да посрещнат натиска върху бюджетната позиция от очертаващото се неизпълнение на приходите и променените политики и приоритети на настоящето правителство.
За преодоляване на натиска върху разходите, в резултат на просрочените задължения, както и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, се предвиждат разходи за разплащане на задължения към бизнеса и разходи за подкрепа на гражданите в общ размер на 286 млн. лева (0,35% от прогнозния БВП), по прогнозно разпределение както следва:
Разплащане на задължения към бизнеса
Предвиденият ресурс в размер на 160,4 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) е предназначен главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, в изпълнение на един от основните ангажимент в програмата на правителството. Просрочията са натрупани основно в системите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието.
Държавата следва да бъде коректен партньор при взаимоотношенията си с бизнеса. Неразплащането на просрочените задължения се мултиплицира в икономиката многократно при контрагенти и подизпълнители и в крайна сметка поставя много коректни фирми в изключително тежко състояние, като спиралата на междуфирмената задлъжнялост постоянно нараства.
В рамките на този ресурс са предвидени и средства за инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването и средства за земеделските производители.
Подкрепа на гражданите
Предвиденият допълнителен ресурс в размер на 40 млн. лв. е за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи. Средствата ще бъдат насочени за компенсиране на възникналия недостиг за изплащане на интеграционни добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане.
Предвидени са и средства в размер на 85,6 млн. лв. за облекчаване на тежестта върху потребителите на електроенергия от развитието на възобновяемите енергийни източници, в съответствие с последните промени с § 6 и § 20 от ЗИД на Закона за енергетиката. Тези средства се осигуряват вследствие на включената в актуализираната рамка оценка за приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85,6 млн. лв., и ресурс за разходи до размера на постъпилите приходи за 2013 г. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
За насърчаване на социалната ангажираност на работодателите утвърдената обща годишна квота за ваучери за храна за 2013 г. в размер на 160 млн. лв. се увеличава с 40 млн. лв. на 200 млн. лева.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. се предвижда приспособяване на бюджетната позиция при запазване на приемствеността по отношение на фискалната стабилност и осигуряване на по-реална основа за подготовката на Бюджет 2014.”
Партията, която печели най-много гласове на последните избори, но остана в опозиция – ГЕРБ – се очаква да влезе в пленарна зала при обсъждане на актуализацията. „Ние ще влезем в парламента на точката за бюджета, която е в пъти по-важна от избирателния закон. Той няма да има никакво значение, ако приемат бюджета. Ще се опитаме по всякакъв начин да ги разубедим. Бихме се съгласили да се извади един пакет – 150 млн. лв., да се даде на най-слабите, да се знае, че работещите хора са солидарни и другите хора да изкарат зимата”, посочи Борисов.
По думите му, правителството на Орешарски много бързо тръгна по пътя на Жан Виденов. „Трябва да предупредим хората, че с решението на Министерски съвет за актуализация на бюджета в следващите три години България ще премине в процедури по свръхдефицит и гръцки сценарий. „За три години само днешния кредит, който казват, ще донесе 200 млн. допълнително. Т.е. след три години, което и да е правителство трябва да приготви 1 млрд. за майката и още 200 млн. дотогава да са платени лихви. Ние веднъж обрахме тези луфтове – плащахме десетки милиони за „Цанков камък”, плащахме за Водното огледало, плащахме за магистрала „Люлин, плащахме за какво ли не. Три години и половина успяхме да сведем дефицита до нива, които имаме аплодисментите на всеки, които във финансово-икономическата сфера е работил“, припомни председателят на ГЕРБ.
Дебатът в пленарна зала и гласуването предстои. F2F TV кани експерти свободно да напишат аргументите си за или против актуализацията в рубрика Референдум.
