Пловдив и Благоевград продължават да протестират срещу новите губернатори, под тепетата и БСП се разграничи от назначението

Пловдив и Благоевград продължават твърдия отпор срещу новоназначените областни управители Венцислав Каймаканов и Муса Палев. На втори сутрешен протест и пред сградите на двете управи местни хора призовават губернаторите да си тръгнат, заграждайки с тела входовете.  В Благоевград това се оказа безмислено усилие – Палев изобщо не се появи.  В Пловдив пък блокадата не заработи просто защото се оказа, че Каймаканов е дошъл с час по-рано на работа от обявения протест. И е вътре, когато отвън го чакат да се появи.

Снощи на събрание БСП Пловдив е приета декларация той да бъде освободен от поста и да има ново назначение. БСП няма да излъчва заместници на Каймаканов, ако той остане на поста, се посочва в Декларацията.
Днес и ДПС отрече да е тяхно предложение. Така на този етап всички прехвърлят топката директно на Орешарски. То и без това много топки му се събраха, една в повече… Но тази е пловдивска, И точно затова – твърде гореща…

И така, да покоментираме.

У нас вече не е новина някой да бъде назначен на пост и преди още да встъпи в него или в първия месец след това да бъде изгонен – или от народа, или от политическите противници. И в двата случая става дума за задействане на надеждния инструмент за отстраняване – недоволството. Там, където протестират хората, отпорът е по-бавен и по-трудно се осъществява целта. Там, където го правят политическите опоненти – недовослтвото се изразява в подхвърляне на компромат или уличаваща история, която и да не е съвсем вярна, ще подейства на множеството и то ще се “самосезира” за граждански протест.

Трябва да си наясно с начина, по който се случват нещата в милата ни родна държавица. За да се вгледаш в поведението на обектите, срещу които се излива протестът…

То е различно, разбира се, и се проявява според възпитанието и манталитета. Сходното между всички, обаче, е демонстративното неразбиране, че те са съвсем същите като всички останали и високомерието или играта на криеница с хората, които искат да ги изгонят, е неизбежният им предизвестен край на поста, на който са ги поставили.

Да се върнем на протеста срещу новите губернатори Венцислав Каймаканов и Муса Палев.

Първият вчера високомерно не се появи в Пловдив. Никаква чувствителност и още по-малка реакция на това, което се случва пред сградата, където физически се намира столът на областен управител. Да беше дошъл при хората, вместо да обяснява, че има работа в столицата… Щеше да събере повече симпатии, отколкото да натрупа още и още негативни точки не заради липсата на комуникация, а заради тоталното незачитане на правилото, че такава длъжност е за контакт с всички хора, а не само с определени и на определени места!
След като този ненаучен урок му взе и без това малкото симпатии и подкрепа на хора и партии, днес пловдивският областен демонстрира, че не знае и други елементарни правила.
Например: че не ползваш трикове, за да не те видят протестиращите, когато влизаш на работа. Че не каниш високомерно техни представители при себе си, а сам слизаш при всички; че като те освиркат, не се врътваш и прибираш, канейки само медиите на среща.
3 грешки, които в обикновения живот може и нищо да не значат, но в обществения се наказват здраво. С изолация и падане от поста.

В Благоевград пък ненаучените грешки са много повече. Новият губернатор там изобщо не се появява втори ден. Което пък е връх на цинизма и наглостта, че може да си назначен да управяваш цяла област, но ще ходиш физически на работа, когато ти е комфотно… Този пък съвсем се предизвести…

На фона на обществените протести срещу цялото правителство и цялата политическа система в България, тези двама нови администратори не разбраха ли, че какъвто и гръб да имат, остават сами срещу хората? Не се ли сетиха, че гърбът им е в сянка и той никога няма да изгори? Не им ли мина поне като облаче през мисълта идеята, че е по-добре сами да се оттеглят вместо да чакат някой да ги отзове? Най-малко защото всички ще прозрат, че са пионки, които се местят от друг – по чужда воля и за чужда игра?

Да се попитат поне пред огледалото, мисля си. Защото поне тогава би трябвало да могат да виждат в себе си не длъжността, на която са ги сложили, а себе си. Могат ли?