За тока, демокрацията… и всичко останало…
гост автор: Юлиан Георгиев
Протести! Всички протестират, всеки си мисли, че знае защо… Всъщност, никой не знае. Защото всеки протестира за нещо конкретно за самия него. Пряко свързано. Случващо се сега. Като сметките за тока. Никой досега не е протестирал, никой не е страдал… и изведнъж – сметките станаха ужасни? Ами че те винаги са били такива. Само че досега не сме протестирали по въпроса. И защо?
Вероятно протестираме, защото пак идват избори. Изборите в демокрациите вървят в комплект с протести. Защото за разлика от другите форми на управление, в демокрацията всеки управник, на всякакво ниво, се легитимира не с умения и лични качества, а с брой хора, които е “убедил” че има някакви умения или качества. Пропускайки, естествено, да спомене факта, че не носи отговорност за своите действия. Защото в демократичното общество, отговорност носят само тези, които НЕ управляват.
Сметките за електричеството наистина са нещо интересно. Открай време. Особено напоследък. След приватизацията на електропреносните мрежи. Интересно, защо сега вече никой не протестира срещу начина на формиране на цената на тока, а просто срещу високите сметки? Когато отиваме на бензиностанция да си заредим колата, без значение от горивото, в касовата бележка или във фактурата пише нещо много, много просто – “литри х цена/литър = крайна сума”. А какво имаме в бележката за електричество? Сумати неща, но не и крайна цена за киловат. Имаме – “достъп до пренос”, “пренос”, “зелена енергия”, “цена за киловат” и прочие салати.
Само дето мен не ме интересува как ми пренасят енергията, дали е зелена, кафява или розова. Интересува ме само да знам точно колко и за какво го плащам. Аз съм потребител и единственото, което ме интересува е колко ми струва един киловат енергия. Как е стигнал до мен, как е произведен – не, това наистина не ме интересува. Ама никак. А дори и да ме интересува – не искам да го има в сметката ми. Тя трябва да е проста. Защото сложната сметка представлява чиста проба кражба. Когато не разбираш какво и защо го плащаш, съвсем нормално е да си помислиш, че плащаш нещо, което не би трябвало. И в повечето случаи е така. Защо тогава сметките са толкоз сложни?
Ами просто е! Сложната сметка позволява да се вмъкват какви ли не разходи в нея. Тук стотинка, там стотинка, за “пренос” вместо 21.46 например слагаме 21.76 – разлика нищожна, но пак е кражба… Особено ако умножим “нищожната” разлика по милион…
Лошото е, че всички протестиращи здраво плюят електроразпределителните дружества. Хора! Не ги защитавам, но тяхната “парса” от вашата сметка е най-малката част. Тези, които трябва да променят нещата, пт които трябва да искаме прости и разбираеми сметки не са ЕРП-тата. Всъщност трябва да ги искаме от държавната администрация. Защото те определят правилата, по които вие плащате. А как да искате да ви направят прости и разбираеми правила, когато сега, в това положение, те могат да променят цената на тока както си искат, и то без никой да се усети. Или поне без ние да се усетим. Могат да запушват бюджетни дупки, да купуват скъпи коли, да строят каквото им хрумне. Защото ние не разбираме “сложните” сметки. Ами че те затова са сложни…
