Андон Георгиев – Andonasty – една изложба с лека ирония към невъзможните неща

Картини, които напомнят красивите рисунки от някои детски книжки в моето детство – детайлни, с много цвят и с магнетичен наивитет във формите – това е първата ми среща с творбите на Андон Георгиев. Подредил ги е в пловдивската галерия U P.A.R.K.  Това е първата ми по-мащабна изложба, ми казва, докато седим под една от картините му с образ на жена. По-късно ще забележа извивката на главата й, погледа, жеста с вдигнатата ръка. И ще поискам да се снимам пред нея, повтаряйки позата. 

Срещу нас е нестандартния портрет на Кольо Карамфилов, собственик на галерията. Нарисуван със същата техника. Приличащ на пъзел, събран от стотици цветни парченца. Вероятно като характера му. Като живота. Като мечтите, които е имал в миналото. И като тези, които още не е случил.  Бяхме приятели във фейсбук, нарисувах го и когато му го показах, той каза: УАУ. И ме покани да направя изложбата – разказва Андон.

Как се нарича тази техника, питам го. Той не знае да има специално име и не се превъзнася в отговора. Това е канаваца, казва. Всички неща са работени на ръка, после са скенирани и обработени на фотошоп. Доколкото знам, много колеги работят по този начин, защото в тези бързи години трябва да правим по няколко неща наведнъж.

Той, например, е графичен дизайнер, занимава се с предпечат. И признава, че понякога има твърде модернистични идеи.
Такава е изложбата му в Берлин през 2001-ва. Там показва флуорисцентно изкуство. Фигури и абстрактни изображения, направени изцяло на черен плат с ултравиолетови бои, които се гледат с неон. У нас за тази изложба, която е нещо като
летящ старт за Андон, не се знае нищо.

В Пловдив след това съм имал няколко клубни представяния с принтове. И ми беше мечта да покажа нещо в тази галерия, връща разговора ни отново към сегашната му изложба. 29 творби, в които има рисунка, има мерафора, има цвят, има внушение, има нещо познато и нещо различно от познатото. Нещо, което може да се почувства!

Истинско преживяване е да видиш, че събира хора, различни от обичайното общество при откриване на изложби. Млади, артистично изглеждащи и със сигурност интелигентни, с позиция и познания за това, което мисли и прави съвременният свят. Светът на глобалната мрежа. На интернет. На компютърната обработка. На бързата информация. На псевдонимите. Като andonasty – с който Андон се подписва. И на леката ирония към невъзможните неща, в това число и недостъпното изкуство.

След малко изложби ми става интересно какво ще бъде следващото му предизвикателство. Неговата провокира очакване…