Сбогуваме се с Тодор Колев, изпращаме детския си спомен жив
В петък Тодор Колев напусна опасния чар на света, в който малцина се замисляме, че ако съдбата ни поднесе почести на младини, в златната възраст, когато можем да ги използаме мъдро, тя може да ни ги издърпа под краката като ненужен килим… Двойник на всички роли, които е изиграл без излишна патетика, но с безкрайно вдъхновение, актьорът имаше най-тъжните очи, с които, обаче, можеше да разсмива до сълзи всички. Как ли ще почука на вратите на другия свят, когато се сбогуваме с него? Като господин за един ден? Като цар и генерал едновременно? Или в онази роля, която познават само близките му, просто ще го прекрачи с леко ироничната си усмивка, защото знае, че за хората като него входът е свободен в посоките и към двата свята…
Няма да ги стигнем… с Тодор Колев. Защото те са споменът ни за детството, който пазим жив до края на дните си.
Сбогом.
С Трибюта, направен преди 3 години от Стефан Вълодобрев, когато Тодор Колев го е поканил да режисира юбилейния му концерт “100 години Тодор Колев”. ” Това скромно постижение е един микроскопичен дар, които успях да дам в замяна на всичко, което съм получил от него. Мечтаех да направим много неща заедно, но времето не стигна”, казва Вълодобрев в личното си прощаване с “учителя”.
F2F TV му благодари, че се съгласи да споделим с вас Трибюта. И чрез него освен сбогом, да кажем на Тодор Колев здравейте, маестро!
Екатерина Костова, от книгата