Теория на конспирацията или липса на комуникация????…
гост автор: Юлиан Георгиев
Всички в тази наша държава обвиняват държавата за всяко нещо, което според тях не е наред. Никой не се замисля, че Държавата не е произволно понятие, че тя няма буквално физическо тяло. Или дори, ако приемем, че има… то това тяло не е правителството и администрациите под него, а същият този недоволен гражданин… и останалите 3-4 милиона като него… говоря за тези с право на глас… Всеки един от нас търси конспирация във всяко нещо, което се случва около него. Дори в най-ежедневните неща. Пример: купуваш си сирене в магазина. Плащаш за него около 3 пъти това, което то наистина струва. Не се замисляш за което. Но в момента, в който го отвориш вкъщи и нещо в това сирене не ти хареса, дали ще е цвят, мекота, мирис… няма значение… тогава за секунди просто “разнищваш” конспирацията около тази бучка сирене. Производителят е “наш човек”, има поне две линии за производство – една за износ и една за “нас, балъците тука, дето боклуци можем да ядем”. Сещаш се, че си слушал/а в новините, че има много измами с ДДС и осигуровки и автоматично решаваш, че и този производител е измамник, не само с качеството на сиренето, не, той мами и държавата, а тя, по неизвестни причини го пази от… е, дотук… защото логиката показва, че трябва да го пази от самата нея… майната й на логиката… да си сипем по една ракийка… и да продължим разтягането на локуми…
За съжаление, истинската конспирация не е в сиренето… Тя е в тоталната липса на комуникация между хората в нашето общество… Доколкото тази комуникация е възможна в рестриктивна среда като нашата “демокрация”. Защото в наши дни тази “власт на народа” с всички средства се стреми да ограничи свободата за избор и себеизразяване на същия този народ. Лавината от забрани, ограничения, глоби, наказания и наказателна отговорност се засилва. Но слабото ручейче на логичните обяснения защо се прави това е пресъхнало отдавна. Вместо него летят копия от топъл въздух като: “дискриминация”, “права”, “социално”, “отговорно”, “ние” и прочие салати…
Никой не обяснява никому защо прави или не нещо. И не е проблемът, че така действат администрациите и дори правителството… Проблемът е, че така започваме да действаме всички ние. Че пренасяме този “стандарт” не само в бизнеса (от което той страда неимоверно, защото как да правиш бизнес с хора, на които не вярваш? Както е казал Пол Готи – “Ако вярваш на човека – няма нужда от договор, ако не му вярваш – договорът няма да ти помогне”), но и в дома си. Винаги се намират оправдания… “имам много работа”, “детето не става от компютъра”, “цял ден в работата глупости, сега и в къщи ли да ги търпя”…
Аха, а после се чудим защо децата не четат, не се интересуват от нищо, освен от това колко пари могат да похарчат… и защо ние само си седим на задниците пред телевизорите и псуваме държавата… защото не ни дава пари без да работим… “учи, мама, за да не работиш…” Държава ли? Ако продължаваме така, и като територия ще изчезнем… А децата ни ще седят в чужда държава пред телевизора, ще смучат бира и ще нищят “теории на конспирацията”…
