Георги Герасимов – за енергията, която ползваме, или опит да разкажем просто за сложните неща

Екатерина Костова – Въпросите наистина са изключителни важни – но как без индустрия, без производство ще се развиваме? Това ми се струва леко невъзможно.

Георги Герасимов – Кой е казал, че България няма да се развива индустриално? Нима ще бъдем обречени да се свиваме само и единствено в сектора на услугите? Това ми звучи като тезата, че в България нямаме енергийни източници. Непрекъснато се говори за това как сме бедни откъм енергийни запаси, а не се казва нищо за добива на уран и отработеното гориво от АЕЦ. Та нали именно отработеното гориво е „суровината на бъдещето”, която се използва в модулните АЕЦ. В момента на световните пазари има остър недостиг на подобни източници на енергия. Така е и с промишлеността. Технологиите не са това, което бяха преди десет години. Тук не визирам комуникациите, а отрасли като машиностроене, уредостроене, автомобилна промишленост, корабостроене и пр.. Европа започва процес на индустриализация. България (колкото това да не се харесва на мнозина) – също. Този процес е неизбежен и той ще бъде на принципно ново ниво. Не си мислете, че „най-умните” са напуснали страната. Просто през тези двадесет години се проведе много оздравително прочистване на редица сектори. Първият етап приключва през 2014 година. Много по-интересно е това, което предстои и то определено не е свързано с Европа или европейски проекти.

Екатерина Костова – Означава ли това, че ще може да говорим за самовъзпроизвеждане на енергия?

Георги Герасимов – Не само. В области като фармация, медицина, химия, цифров анализ, материалознание и др. ние винаги сме били много пред всички други. Технологиите са нещо, което не обича публичност. Това, което масово се тиражира, е за широка консумация и толкова. Реалните технологии са нещо различно. Повярвайте – има сфери, в които хората дори не знаят имената на колегите, с които работят. Многократно съм казвал, че вашето бъдеще е мое настояще. В обществото на бъдещето ще има много жестоко разделение. Това разделение няма да бъде на „бедни” и „богати” (това е отминал етап, който изживява последните си дни). Разделението ще бъде на „ефективни” и „ненужни”. Под „ефективни” разбирам тези, които ще притежават знания, умения и средства за производство, многократно надхвърлящи сегашните ни представи. „Ненужните” са остатък от консуматорското общество и като всеки един отпадъчен продукт ще заемат своето място. Само и единствено ние може да изберем къде ще бъдат децата ни. Аз лично съм направил своя избор.

Екатерина Костова – Но всички знаем, че хоризонтът на нашата политика много често е до края на мандата на едно правителство…

Георги Герасимов – Аз не съм политик. Аз съм обикновен инженер, който имаше прекрасни учители и шанс да усъвършенства наученото. Аз мога да прилагам в практиката своите знания, но не мога да ръководя. В този ред на мисли, аз не мога да давам оценка на политиците. Само и единствено времето е това, което определя дали са били добри или не. И все пак … В далечния Изток обичат да казват: Нека не говорим за това, което ще правим сега, а да поговорим за това, което ще се прави след сто години. Основната грешка (според мен) е, че политическият елит на Българи погуби мечтите ни. Всъщност се опита да ги погуби, защото дори с това не успя да се справи. Политиката е преди всичко стратегия. Стратегията не може да съществува в рамките на един мандат, дори в рамките на два. Оперативните дейности са нещо различно. Стратегията е водеща. Всичко друго е начин на разрешаване на текущи проблеми. Според мен имаме объркване на приоритетите, а това може да се поправи само ако не бъде позволявано на случайни хора да заемат възлови постове. Управлението не е форма на лично облагодетелствуване, а отговорност и то голяма. При инженерите и лекарите въпросът с отговорностите е много ясно дефиниран. Всички знаят до какво води една грешка и каква е реакцията. А как стои този въпрос при политиците?

Екатерина Костова – Защо да влизаме в разсъждения, които ще ни накрат да бъдем ядосани? Какъв е изводът – аз все водя разговора натам – за да получим това, което искаме – енергопроизводство евтино, конкурентно и осигуряващо по-големи печалби за бизнеса – какво да изберем? От това, което ми разказвате като процес – логично е да съществува и да се развива ядрена енергетика. Но това значи ли нова ядрена централа?

Георги Герасимов – По проекта „Белене” към момента са изнвестирани много средства. Издадени много важни документи, от чуждестранни институции, от които България е силно зависима. За всички тях е платено. Имаме изработени съоръженията, които са уникални и са проектирани за конкретния обект. Пълно безумие е да захвърлим нещо, за което сме жертвали толкова много, без да може да посочим поне един логичен довод, който не търпи критика. Аз вярвам, че след като централата бъде изградена, ще има много приложения, за които никой в момента не говори. Едно от тях е пречистването на водни източници. Или получаването на водород. Това също може да донесе печалба. Белене трябва да се погледне и като географско разположение. Да помислим за преноса на топлоенергия и за това какво можем да използваме. Мястото е много добре избрано. Аз съм за изграждането на централата. Бързо и без излишен шум.

Екатерина Костова – Споменахте за допълнителни приходи от дейността. Къде виждате реализация? При съседите или в Европа?

Георги Герасимов – Не. Това са безперспективни пазари. Просто няма какво да ни предложат. Една от възможностите е Африка. Африка е бъдещият голям пазар. Огромен пазар, който тепърва ще се развива динамично. Просто вижте какво се случва там.

Екатерина Костова – Защо, обаче, още миналото правителство не подписа договора за Белене? А сега – народът да си каже думата…

Георги Герасимов – Не е точно така. Ако не греша, проектът бе замразен от настоящото правителство, но това не е технически проблем. Въпросът е политически, а тук аз не мога да дам компетентно мнение. Що се отнася до референдума, за мен лично той е необходим. Непрестанно говорим за „гражданско общество”, но то трябва да се формира. Дори да е неуспешен, референдумът е нещо, с което хората ще се сблъскат реално. Всеки е свободен да даде своя глас, според това, в което е убеден. Наречете го поредната битка за демокрация”, но тази е много важна. Тя е критерий доколко обществото е готово да поема отговорност. Според мен все още не е, но ще се наложи да се учи.

Екатерина Костова – След този разговор имам много повече въпроси от преди, но те са въз основа на вашите отговори.

Георги Герасимов – Аз само посочвах. Изводите направихте напълно самостоятелно. Просто ви предоставих много малко информация.

Екатерина Костова – Достатъчно информация…

Георги Герасимов – Просто синтезирана. Вижте, аз съм един много малък човек. Мога да разсъждавам само и единствено върху публично достъпната информация.

Екатерина Костова – Всички сме малки хора… но имаме право да разсъждаваме…И накрая – защо имаме два различни термина за този вид енергийни мощности, в смисъл “Ядрена централа” и “Атомна Централа”?

Георги Герасимов – Може би би било редно да започнем с уточняване на понятието “ядрена” енергия. При атомните централи имаме контролирана ядрена, верижна реакция. Те се изразява в делението на урана под действието на неутрони, получени при самото деление. Освен този вид реакция, може да имаме и такава, при която две атомни ядра си взаимодействат по начин, позволяващ да се получи нов продукт. Първият вид реакция се основава на деление, а втората на синтез. В момента в света няма ядрена централа, която да използва контролиран процес на синтез, но това е направление, в което са съсредоточени огромни ресурси и научен потенциал.

Екатерина Костова – Доколкото си спомням в средното училище сме учили, че термо-ядрени процеси има в Слънцето …

Георги Герасимов – Точно така, но все още не сме се научили да ги контролираме.

F2F TV бележка:  По диаграмата, предоставена от Георги Герасимов: Зелена – АЕЦ (ПАВЕЦ, мощни ТЕЦ) Оранжева – ТЕЦ Червена – ВЕЦ и алтернативни източници. Зелена – базова; Оранжева – полупикова; Червена – пикова