2022 свършва. Има толкова много неща за започване
Фотограф: Юлиан Георгиев
Завърнала се обратно в себе си, тръгнах отново. Под този знак премина за мен 2022. Макар и само на 120 км от родния ми Пловдив, новият ми път ме изстреля в уж същия, но в съвсем нов свят. В него продължих професионално с това, което правя в последните 30 години, но не съвсем.
Явих се на поне 5 интервюта за работа, изпратих над 10 CV-та и още толкова мотивационни писма. Мисля, че дори мога да ги издам в книга 🙂 Приех тежко липсата на обратна информация от няколко места и с някаква почти непосилна лекота – съобщенията, че не съм избрана. Там, където пък бях избрана, прецених, че не е моят избор да остана.
Филмът: 12 АБ Долна Митрополия – дом, криле, светиня
И докато чаках да се намеря с моята работа, участвах в създаването на един филм, снимах и монтирах 5 нови видеоистории, направих и няколко аудио интервюта, върнах на сцената видео рубриката F2F Поезия, представих стиховете си в Димитровград с кауза, а без кауза – за чистата радост на душата – и в София. След 7 години отново разказах историята на 15 пъти рекордьорката на дълго бягане Лиляна Георгиева и в нейна подкрепа организирах кампанията Арт маратон за Лили.
Арт маратон търси поне 42-ма творци и приятели на изкуството да подкрепят Лили за 2023-та
Каквото и да правех, реалността ми припомняше стария урок, че няма значение дали си в родния си град или другаде – конюнктурните хора са такива навсякъде, а ако не си “добре поставен автор”, за книгите си трябва да се грижиш сам. Както и за камъните в градината 🙂
Като заговорих за книги – радостно ме изненада положителният критически отзив в литературните четвъртъци на Георги Цанков за „ОБРАТ-но в себе си“ и отбелязването на стихосбирката в годишния преглед на “Поезия 2021” от доц. д-р Петър Хаджинаков във вестник “Словото днес”. Споделих свои размисли пред Иван Богданов за БГ издател и в незабравим разговор в Арт Каст с Жюстин Томс. Но най-топло ми беше от думите за романите и стиховете ми от познати и непознати читатели, да чуя някои от тях и да ги изпълняват!
„ОБРАТ-но в себе си“ в София: Как книгите срещат хората
Книгите с кауза в Димитровград: Добавихме и живот
Щастието ме озари и с превод на мои стихове на испански и публикуването им в сайта La Tortuga bulgara. Мои творби излязоха още в литературното списание “Кръстопът” и платформата Нова Асоциална поезия.
Участвах в литературни четения, (повече четох наум), но ме окрили истински срещата с ученици от Димитровград. И да, децата ни ще направят по-мъдър нашия свят. Ако възрастните им позволят, като пуснат от ноктите си омразата към всичко и всички, които не са като тях.
И още – приключих два ръкописа, преживях един анонимен рецензент, отпаднах от втория етап на подкрепяща литературна програма, в която първоначално некласирани бяха спечелили финансиране. Сега вече съм готова да си направя пъртина, за да се появят на светло още една стихосбирка и още един роман.
В журналистиката загубихме фундаменти като Нери Терзиева и Любинка Нягулова, но това разбраха само тези, за които стандартите не започват от тях. Но ефимерен е ефирният гигантизъм. Според мен. И ми се иска да питам – защо, колеги? Читателите, слушателите и зрителите изобщо не се интересуват дали една новина сте съобщили първи. Те ще я научат от вас, защото просто четат, слушат и гледат само вас. Единствено журналисти следят другите медии какво „вадят“. И не е нужно всички да сте като от калъп.
Малко опит от журналистиката – не лепете етикети на децата
Ако позволите, няколко добронамерени размисли в пожелателно наклонение: Пазете си физиономията. Ако вече сами я разпознавате. Не развявайте знамето на фалшивите новини като враг. Просто не ги ползвайте. Не се отказвайте от репортерския разказ. Цитатите от метапрофилите на знайни и незнайни виртуални българи не са журналистическо свидетелство. Помислете по въпроса – коментарът на един политик по думите на друг новина ли е и кому е нужно да изисква пряко включване. И никога не забравяйте, че врагът на истината е единствената гледна точка. Последно – не нагнетявайте случките и внимателно използвайте езика и интонацията.
„Clair de lune“ от Жюстин Томс: разтърсващ роман за единствената посока и единственото време
Добри примери обаче се срещат. Не само в журналистиката. Сред българските писатели – Жюстин Томс с нейната дълбоко човечна история в „Clair de lune” и Юли Шумарев с „Макгахански блусове и балади“ (с романа и автора му тепърва ще ви срещна). В българската музика в едно дистракшън парче – „Времена“ на Нира с Никола Николов – “видях” саундтрака към филма по неиздадената ми още книга за 30-те години на 20 век. Сред художниците отново ме възхитиха нежните воали на женствеността, които намята върху платната си Лили Кючукова; ранимите, но надсмиващи се над собствената си ранимост образи в платната на актьора Васил Василев-Зуека, избухващите цветове в картините на блестящия цигулар Мичо Димитров и всеки път разчитаните по различен начин метафори в картините на Кольо Карамфилов.
„Получиха ми се нещата“ с Росен Карамфилов
Корейските сериали продължават да са ми фаворит, но открих и интересни френски, испансни, италиански и румънски кино-истории по Netflix. Предричам успех на едно ново за мен лице от американското кино – София Карсън. И за първи път се замислих как големи творци като Лейди Гага са ми убягвали заради предразсъдъци към фабриката за американски попидоли. Така де, палмата в класацията за Стара Нова звезда връчих на Лейди Гага, благодарение на „A Star is Born”. Макар и излязъл през 2018-та, аз чак сега го намерих за себе си, а песента от саундтрака на лентата Shallow на Лейди Гага и Брадли Купър е личният ми хит за 2022-ра. Не само с музиката. А преди всичко с текста.
И се върнах отново обратно.
Там, където се събуждам и заспивам. До човека, когото обичам. До децата, и двете – вече не под един покрив с нас, но винаги с нас. Не ме дели граница до майка ми, сестра ми и малцината още близки и приятели тук. И тази мъничка реалност, която осъзнах, че е щастие едва преди 4 години, вече е умиротворяваща ме хармония. Тя промени и перспективата, през която вече мога да връщам в мислите си близките хора, които изгубих преди това: все повече откривам смисъла да съм се появила в живота им и те да са се явили в моя.
От тази позиция преценявам и хората, които на новото ми място, София, се появяват в живота ми. Някои вероятно за един миг, други със сигурност – за по-дълго. Колко ще е това „дълго“ е въпрос, който не си задавам. Причината е, че все повече ме вълнува пълното потапяне на съзнанието в конкретното място, с конкретните хора и въпросът защо, кой е смисълът аз да съм тук, сега.
Впрочем, все въпроси от новия сюжет на новия ми роман и на новата стихосбирка. Все още в ръкопис. Все още само в апокрифите на писателското ми съзнание и на читателите, на които най-много вярвам – Юли и майка ми. Какво извън литературата ме очаква? Живот. Е, и един нов профил – в youtube 😉
Така че – да, 2022 година свършва. Имам толкова много неща за започване! С надежда за 2023-та 🙂
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала ни! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
Не пропускайте още:
Моля, получете през новата година много късмет
Здравей, 2021! Благодаря за рибата, 2020!
Урок за старица, млада жена, три сестри и 365-те дни на всяка година
Очаквам приятелството на 2018-та и на жълтото земно куче 🙂
Да си припомним полетите на 2016-та! Пожелавам ви спорна и спокойна 2017-та година
