ЦИК с окончателни резултати от изборите; въпросите остават…

3, 89 % е разликата в доверието, което дели първата след изборите политическа сила ГЕРБ от БСП. Според окончателните данни на ЦИК, управляващата партия от последния мандат получава подкрепата на 30, 50 на сто от гласувалите на 12 май, а приемната на столетницата партия БСП – 26, 61 на сто. ДПС е традиционно трета сила в националния парламент – сега с 11, 29 %, а АТАКА получава 7, 30 %. Още няколко партии ще получават държавна субсидия заради това, че са преминали 1%-та бариера. Сред активните в последните години ДСБ и РЗС, 12 лева за всеки глас ще вземат Национален фронт за спасение на България, България на гражданите, БДФ (които се явиха в обединение с ДСБ), ВМРО-БНД, Лидер, СДС и Глас народен на Светльо Витков. Толкова с цифрите. Следват въпросите. 

Дали тези избори бяха последният валс на ясно дясното у нас? Или просто е нормален обществен поход към работещия парламентаризъм, в който – подобно на Великобритания и САЩ – има ясно изразена двойка опоненти?

От друга страна, ако Законът позволява явяването в изборите на партии, които могат да съберат определен брой подписи, за да се регистрират, защо същият този Закон слага 4 % бариера за влизане в НС? А в същото време разрешава партийна субсидия по 12  лева за всеки глас, ако партията не успее да мине тази бариера, но пък спечели 1 % от гласовете в избора?

Защо, гласувайки за една малка партия с разумни идеи и вдъхновен лидер, ако така са гласували 1 % от избирателите, те да му осигурят заплата, но гласовете им да идат в големите политически сили, които – иначе –  не харесват?  И кой най-после ще поведе този дебат – казвайки ясно на глас истината, а не промъквайки я тихо по терлици, че няма как политическото статукво да бъде променено при сегашната система на гласуване, щом  вотът за малките партии се преразпределя към всички, които минават 4%-та бариера… тоест към партиите с твърд или поне предвидим като процент електорат? Това не е ли подмяна?

А като се замисля пак за субсидията – изборите не започват ли да ви приличат на търг с твърда цена за вашия глас, в който партиите се  надцакват с обещания, за да ви го вземат? Но определената от Държавата цена не получавате вие, а партията, за която гласувате.  При това само ако мине заветната първа бариера…  Толкова ли струва тогава нашия глас? Защо пък тогава – като има цена за него – държавата да не ни плаща, за да гласуваме задължително?

Няма кой да отговори, защото вече сме в следизборната истерия. На оставки, разследване, имунитети… и отново – мейлове с анонимни адресанти. До медии, които услужливо тиражират информацията от тях… А после тичат да търсят институциите за коментар… Нелепо ми е.  И ми е сбъркано.

Иначе съм активна и искам да уча децата си на същото. Защото ми се работи в България. И живее. Ама  тук ми се живее, не ми се съществува...