F2F Поезия: “В тъмното” – Пейчо Кънев
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Само дърветата останаха същите Всичко друго вече стана друго Вървя без да помръдвам по познатите алеи Както някога, завинаги съм седнал. И знам защо съм тук Какво осъществявам Незримото със себе си Аз сам...
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
2021 започва отново като роман от 365 празни страници, колкото и клиширано да звучи. Давам си сметка, че предстои да ги изписвам не с думите в социалните мрежи, а с това, което правя всяка...
Всяко тяло е космоссъс стремеж към разпадане. Свободата да бъдем различнини превръща във хаос. Един мъдър човек знаекак остарява материята. Нищото има частицинепоносима тежест. Човек с непредвидени спомениот звездите съшива гоблени. И играе със...
Тези черни зелени коне… Тоя тъмен живот, който гази ни! Да ги стигна поисках — поне да надникна веднъж зад оградата. С двете голи ръце се набрах. После метнах над гривите ласото. И припаднах...
Подобен на остров е хълмът с плаващи в небето кораби, пълни с печал и празни въздишки. Как да отплаваме с тях, като знаем, че няма завръщане. Оставаме пленници, които се мислят за горди собственици...
– Художникът Матей Матеев се изкачва по Джамбаз тепе. Държи пред себе си глухарче. Походката му следва щриха на калдъръмената улица. По раменете му танцува равновесие от светлосини прави ъгли. Художникът с глухарчето върви....
Ноември
Когато си припомняш изгреви,
останали в съня ти,
и се питаш
дали животът ти е само мигове,
летящи на ята
към нищото.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"