Първи учебен ден. Извън социалните мрежи
„Като ти говоря, млъкваш и слушаш, ма утрепкооо, усойницееее“… Обърнах се неволно да видя как изглежда момичето, което дереше глас в парка на няколко крачки по алеята зад мен. Беше едро, със сплъстена коса...
„Като ти говоря, млъкваш и слушаш, ма утрепкооо, усойницееее“… Обърнах се неволно да видя как изглежда момичето, което дереше глас в парка на няколко крачки по алеята зад мен. Беше едро, със сплъстена коса...
Скъпи Бел Ами, не знам защо искаше да отидеш на дуел, някак ми се разми повода, заради който предизвика съперника си с бяла кърпа – така, както е повелявал законът на честта някога. Снощи на...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
