О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна...
Възкресение
Съблечи се от суетата
да си забелязван и хвален,
разстели тишина
около себе си.
Покай се, че
си преяждал с чужди приказки
за другите, без да си ставал
от масата на слуховете
в несъгласие.
Прости си, че си раздавал думи,
непоискани от ближния.
Приготви се
за истината.
—
Покани гост
на разсъмване и
точно когато, според всички,
нямаш нищо.
Ако остане до залез,
споделяйки пространството
на цял един ден
пред празната маса,
отвори дверите
на богатството си.
Изсипи го пред нозете му –
пийте от извора му,
и яжте от плодовете му.
—
Масата ти
никога няма
да е по-богата
от тогава, когато
имаш само един хляб
и стакан вино.
Ябълка и чешмяна вода.
Яйце,
разделено на толкова,
колкото са най-близките ти.
—
Пиршеството с думите
ще ни убие.
Ще ни спаси
мълчанието.
—
Възкресението не е нищо повече
от тишина, на която
си обелил черупката.
И откриваш чудото
на живота под нея
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"
