О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си"