Изображение: Столична библиотека Вазовите дни в Сопот ме заведоха при литературния клуб в чудното градче под Балкана преди 8 години. Сега отново въздухът там трепти на вълните на книгите, които наследихме от първия ни...
Какво е
септември,
без листо
на рамото ми кацнало
и отлетяло.
И кестени,
разпръснати по пътя,
за да узнаем по знаците им
как отново да се върнем
тук –
в града на хълмовете
и реката.
Където птиците
край мостовете се събират
преди да отлетят на юг.
И септемврийската тъга
дъга е
от махащо крило
за сбогом
над умълчаната Марица.
О, разсъмване
в септември
посред лъчи на уморено слънце.
Когато в ленивите мъгли
на булевардите
е тихо.
И само боклукчийските коли
са гръмогласни
със златния си урожай.
А залезът
е залив без море
и бряг, но с хоризонт.
Между сезоните
на безпричинната тъга.
Между сега и вчера,
утре и сега.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"
