Етикети: стихотворения Екатерина Костова

Пазя миналото лято като раковина в съзнанието си – събрала всички звуци на живота ми до този момент и готова да ме потопи в тях винаги, когато я допра до ухото си.  И защото след...

Дали е синьо лятото, дали е синьо? Когато черно слънцето изгрява във очите ти, а падащата ниско над небето луна е бяла, тъй както бяла е ракията, според един поет – забравен между страниците...